Наказването на куче за определени негови „грешни“ или „лоши“ действия, може да доведе до увеличаване на нежеланото и дори – до агресивно поведение. Далеч по-добре би било да се съсредоточите върху положителното подсилване, докато обучавате четириногия си приятел, като в същото време избягвате наказания, които могат да имат крайни отрицателни ефекти върху него. 

Вижте още: 5 ползи от позитивния метод на обучение при кучетата

На първо място, наказание не е най-добрата дума, която да използваме, когато обучаваме нашите космати приятели. Какво имаме предвид? 

Когато кучето ви се държи лошо, то трябва да бъде коригирано или обучено да постъпва правилно, вместо да бъде „наказвано“. Въпреки това, има дресьори на кучета, както и различни книги по темата, които акцентират върху техники на дресура на четириноги, базирани на „дисциплиниране“, които често (ако не и основно) включват физическа сила. 

Обичайните техники за наказания (или конфронтация) включват: рязко дърпане на каишката, прилагане на физическа сила с цел бутане на животното в позиция на подчинение или така наречената „алфа позиция“, при която кучето е принудено да се претърколи по гръб.

Други методи включват викане и дори – ръмжене срещу кучето, хващане за врата, пръскане с воден пистолет, пускане на малки количества ток...

Хората, които вярват в обучението, основано на дисциплината, твърдят, че собствениците на кучета задължително трябва да се утвърдят като „алфа“ или „водач на глутницата“ в очите на домашния си любимец, използвайки физическо надмощие и сплашване. Те твърдят, че чрез демонстрациите на сила трябва да принудите животното да приеме подчинена роля, което пак според тях, е единственият начин то да ви слуша и да изпълнява командите ви. 

Тази идеология има своите последователи и се радва на сравнително широка популярност, въпреки че според последни изследвания по темата, подобни практики са по-скоро непродуктивни. 

Доктор Стенли Корен, професор по психология в Университета в Британска Колумбия, посочва наличието на психологически корелации между кучетата и човешките деца в свой труд, публикуван в Psychology Today. 

Според него

Друго проучване, публикувано в списание Pediatrics, проведено от изследователи от Унивеститета в Тулейн, разглежда ефектите от напляскването (прилагането на физическо наказание) върху малки деца. Според него, хлапетата, които са били наплясквани по-често в интервала до навършване на тригодишна възраст, са много по-склонни да проявяват агресия до навършване на 5 години. 

„Вероятността едно дете да бъде по-агресивно на петгодишна възраст се увеличава с 50%, ако то е било ударяно (независимо с каква сила) повече от два пъти през месеца преди началото на изследването“, коментират учените. За това и Американската академия по педиатрия не одобрява прилагането на физическа сила при деца при никакви обстоятелства. 

Цитираните експерименти и открития, касаещи човешките деца до 3-годишна възраст ни казват недвусмислено как да подходим към коригиране на поведението на домашните ни любимци. За да е още по-пълна картината обаче, изследователите са провели и проучвания с кучета, които допълнително водят до същите заключения. 

Според д-р Меган Херон и нейните колеги от Училището по ветеринарна медицина към Университета в Пенсилвания, техниките, използвани по време на обучение на кучетата, са склонни да увеличават агресията при животните почти по същия начин, по който напляскването го прави с децата. 

Нивото на агресия, проявено от кучетата, зависи от конкретната техника за възпитание, която се прилага. 43% от участвалите в експеримента кучета показват повишени нива на агресия, след като върху тях е прилагана физическа сила, но само 3% реагират нападателно, когато им е казана коригираща команда като „мирно!“ или „тихо!“. Ето и резултатите от изследването, които показват коригиращите техники (наказания) и съответните проценти на четириногите, показали агресивни реакции:

Видно е, че когато има приложено физическо наказание над кучето, тогава има и по-високи проценти на случаите, когато четириногото отвръща с агресия. Но това е само привидно, всъщност непоправимите щети върху животното са и вътрешни. Защото, най-често животни, които са системно бити или малтретирани от стопаните си, стават:

Преди да започнете дресурата на домашния си любимец или дори да предприемете стъпки към промяна на поведението му по желан от вас начин, най-важното е да се опитате да разберете защо четириногото се държи така. Разбирането как мисли вашето куче, защо прави това, което прави, приемането на неговите ограничения като животински вид и прегръщането на потенциала му са ключовите първи стъпки в процеса на обучение. 

Друг съществено важен аспект, свързан с обучението на четириногите е, че ако имате желание да коригирате поведението на домашния си любимец, то трябва да го направите незабавно. Тоест – щом хванете животното в крачка. По този начин то ще знае точно защо не искате да прави това, което е направило. И начинът за коригиране не бива да е насочен в посока – кучето да започне да се страхува от вас и да действа покорно, когато изглеждате ядосани или раздразнени. 

Най-добрата тактика за коригиране на нежеланото поведение касае времето по време и след тренировка, а методът – положително подсилване. Или с други думи – вместо да наказвате лошото държание, наградете доброто поведение. 

Обикновено това се прави, като дадете на животното лакомство, играчка или го похвалите, когато направи нещо така, както искате и очаквате от него. Ключови тук са последователността и времето. Награждавайте доброто поведение на четириногото всеки път, когато то се представи както трябва. 

Последователността и идеалното време позволяват на вашето куче да запомни кое точно поведение се възнаграждава. Тук в сила влиза и мотивацията на повечето четириноги да ни угодят. За това и те ще се стремят да направят това, което очаквате от тях – за да получат след това положително подкрепление. 

Имате ситуация, при която кучето ни се държи лошо – дъвче обувката ви, например. Кажете „Не!“ – твърдо, но не ядосано. От решаващо значение е да не се карате на четириногото, а да пренасочите енергията му. Така че – кажете „Не!“ на обувката, след което веднага му дайте някоя от играчките му за дъвчене. Следете и следващият път, когато животното си играе с въпросната играчка – потупайте го по главата и го похвалете. Съзнанието на кучето бързо ще свърже положителното подсилване с правилното поведение, бъдете сигурни!

Цитираните в този материал проучвания по недвусмислен начин потвърждават, че техниките чрез наказание, използвани върху кучета, имат подобен ефект като физическите наказания върху децата. А именно – увеличаване на агресивното поведение, особено спрямо индивида, който прилага наказанието. Поради това е много малко вероятно да съществува положително наказание.

Дори и да има временно „подобрение“ в поведението на животното, след като сте го наказали, имайте предвид, че то действа по този начин само, защото ви се подчинява от страх. В дългосрочен план обаче, е доста вероятно да се окажете с домашен любимец, който не само се страхува от вас, но и проявява агресия. 

Вижте още: 

Защо кучето ми лае при всеки случаен шум

3 животоспасяващи команди, които всяко куче трябва да знае