Да, напредването на годините има своето отражение и върху питомеца ни, а ето какво трябва да знаете за това как поведението му ще се промени постепенно, докато расте.

Като кученца, малките четириноги са очарователни снопчета енергия и любопитство. Те се нуждаят от постоянна стимулация и игра, освен във времето, през което си дремват (което се случва често при кутретата). Подобно на хората четириногите започват да изпитват различни болки с възрастта и могат да станат раздразнителни. Някои домашни любимци развиват когнитивни проблеми, които влияят на поведението и качеството им на живот. Това не са нито леки, нито приятни неща, за които да мислите, но не бива да се пренебрегват.

Собствениците на по-възрастни кучета трябва да бъдат нащрек за признаци на кучешка когнитивна дисфункция (кучешката версия на Алцхаймер). Според PetMd, тя може да бъде причинена от натрупването на необичайни протеини в мозъка, които в крайна сметка увреждат нервите и оказват влияние върху паметта, двигателните функции и наученото поведение на животното.

За съжаление, това състояние се среща по-често, отколкото ни се иска. Повечето възрастни кучета изпитват някаква форма на заболяването, независимо от породата си. Един от основните признаци на когнитивна дисфункция при кучетата е промяна на начина, по който четириногото си взаимодейства както с хора, така и с други себеподобни. Ако, например, питомецът ви е бил супер социален и дружелюбен, но внезапно изглежда, че изпитва тревожност при раздяла, безпокойство, става капризен, раздразнителен или дори започва да проявява агресивно поведение, основната причина може да е именно такава.

Кучетата, диагностицирани със заболяването, забравят неща, които някога са им доставяли радост, като любими играчки и лакомства. Може да се наблюдават и промени в моделите на сън като внезапно будуване и скитане през нощта, например.

Един от най-често срещаните здравословни проблеми, свързани с когнитивната дисфункция при кучетата, е регресията на домашното обучение. Неволните изпускания у дома могат да зачестят, макар питомецът ви да има изградени хигиенни навици. 

​Личността на кучето също може да се промени. По-възрастните домашни любимци с когнитивна дисфункция често губят онази искра любопитство, която някога е обуславяла всеки техен ден. Може да се окаже по-трудно да привлечете или задържите вниманието им, да нямат същото желание за изследване на околния свят, както до момента. 

Този етап може да продължи малко по-дълго при по-големите породи, но основните му характеристики при повечето четириноги са идентични. Кученцата имат много енергия. За тях целият свят е в нов и техен приоритет номер едно е да изследват и да научат всичко, което могат чрез безопасна социализация. Това е момент, когато малките развиват чувство за подходящо и неподходящо поведение, така че те трябва да бъдат насочвани и коригирани, за да се ориентират в света около себе си. Ключът е много търпение, внимание и последователност, за да ги научите на всичко, което искате.

Мислете за този период като за тийнейджърските години на вашето куче. През тези месеци животното преживява първото си разгонване (ако е женско), а мъжките вече са готови да се чифтосват и размножават. Въпреки че изглеждат пораснали обаче, всъщност четириногите просто тичат нагоре-надолу и се държат леко шантаво – водени от хормоните си. Някои поведенчески проблеми могат да започнат да се проявяват по време на този етап.

Някои кучета, особено по-големите породи, може да имат нужда от малко повече време, за да достигнат пълна зрялост. По-едрите четириноги могат да останат кученца от гледна точка на зрялост, докато навършат две години. 

Считайте това за версията на средната възраст при кучетата. Вероятно животното е започнало прехода към старостта, но все още е на една крачка от него.

Този етап варира според породата. Възрастните кучета се намират в последната четвърт от живота си. Този напреднал стадий настъпва по-рано при по-големите породи, отколкото при по-малките, които са склонни да живеят по-дълго. Обичайно четириногите, които се намират в него, изпитват летаргия и свързаните с възрастта медицински проблеми като артрит, който затруднява движението им.

Когато кучето ви достигне очакваната продължителност на живота си (която варира значително според породата), то официално е гериатрично. Този етап се характеризира с още повече забавяна и по-чести отскачания до ветеринарния лекар. Въпреки това – вие сте щастливци! Всяка година отгоре в компанията на домашния ни любимец е от значение и той все още може да живее щастлив живот. С малко повече подкрепа от ваша страна. 

Кучетата се считат за възрастни, когато навлязат в последната четвърт от живота си. Това варира значително според породата. По-дребните четириноги като Джак Ръсел териер, например, може да имат очаквана продължителност на живота около 15 години, докато по-големите като Мастиф – едва наполовина на тази цифра.

Старостта кара повечето кучета да забавят темпото. И образно, и буквално казано. Домашните любимци имат по-малко енергия и често страдат от заболявания като артрит, загуба на слуха и зрението, както и диабет. В някои случаи когнитивният спад също играе роля за появата на нежелано поведение. 

Важно е собствениците на кучета да водят питомците си редовно на ветеринарни прегледи във всеки етап от живота им. Но това става от съществено значение при възрастните кучета.