Това се нарича антропоморфизъм – склонност да приписваме човешки характеристики на други същества, включително – на четириногите ни другари. Бързаме да ви успокоим – не сте сами! Защото това е често срещано явление, засягащо взаимодействията и отношенията ни с домашните любимци. Разглеждайки поведението на домашния си любимец през човешка призма обаче, можем да повлияем негативно на връзката, която имаме с него.

Приписването на човешки качества и характеристики на животните, наричано антропоморфизъм, преобладава във взаимоотношенията с косматите ни другари. Тази тенденция се откроява в начина, по който интерпретираме поведението и мотивацията зад конкретните действия и постъпки на питомците си. 

Например, когато едно куче многократно не реагира на дадена команда, бързо придобива етикет на „упорито“, което предполага, че умишлено отказва да отговори или да реагира. Въпреки че изглежда така, погледнато през призмата на собственика, всъщност четириногите нямат същите когнитивни процеси и мотивация като хората. Което означава, че тяхното поведение често се влияе по-скоро от фактори като объркване или страх, отколкото от умишлено отправяно предизвикателство или съзнателно неподчинение.

Съвсем естествено е, че искаме да разберем по добре поведението и емоционалното състояние на нашите кучета. За това и приписването на човешки емоции, качества и недостатъци върху тях идва най-лесният начин да го направим. Това обаче, както споменахме, може значително да влоши комуникацията между човек и домашния му любимец, пишат от Американския киноложки клуб. 

Важно е да запомните, че кучетата имат свои собствени уникални начини за общуване и изразяване. И това не включва някои общи човешки емоции, които често им се приписват, включително вина, злоба или самоцелен инат.

Когато обясняваме с човешки характеристики мотивацията зад конкретно действие на домашния ни любимец, може да изтълкуваме погрешно поведението му и да не успеем да отговорим ефективно на действителните му нужди.

Например,

Чувството за истинска вина изисква разпознаване на доброто и съпоставянето му с лошото. И регистриране на погрешното на база даден морален компас. Да, домашните ни любимци могат да изпитват широк спектър от емоции, но те най-често са мотивирани от биологични нужди, фактори на околната среда, дресура и генетика. Те могат да проявяват поведение, което ние тълкуваме като вид демонстрация на дадена емоция – като махане с опашка, когато са щастливи или свиване при страх. Но е важно да знаем, че тези поведения не са непременно показателни за конкретна емоция.

Вместо да се опитвате да тълкувате поведението на четириногия си другар през човешка призма, най-добре е да се насочите към подобряване на уменията си да разчитате езика на тялото и вокализациите му. Това ще ви помогне да разберете по-добре какво се опитва да комуникира косматият ви спътник и ще укрепи връзката ви с него.

Кучетата общуват предимно чрез език на тялото, вокализация и фини знаци, които може да не са в съответствие с човешките емоции и мотивации. 

Например, може да изглежда, сякаш домашният ви любимец се сърди или действа воден от злоба, когато откаже да отговори на някоя ваша команда. Това поведение обаче, е по-скоро резултат от объркване, липса на увереност и яснота при процеса на дресура или разсейване, свързано с околната среда, отколкото умишлена демонстрация на инат.

Антропоморфизмът може значително да повлияе на връзката между стопанин и домашния му любимец и то в негативен аспект, тъй като води до недоразумения, неефективна комуникация и разочарования. 

Чрез разпознаване и разбиране на негативните ефекти от антропоморфизма, можем да изградим по-силна връзка с нашите космати другари, основана на доверие, ясна комуникация и взаимно разбиране. Приписването на човешки качества на кучето ви няма да ви помогне да изчистите проблемите, свързани с поведението му, нито ще ви предостави така жадуваното обяснение зад конкретни действия на косматия ви другар. 

Надяваме се, че следващия път, когато сте разочаровани или объркани от поведението на вашето куче, ще го погледнете през призмата на кучето, а не на човек.