Винаги, когато забележите промяна в поведението на вашето куче – това може да е знак, че нещо с него не е наред. Когато обаче говорим за стрес, понякога тези сигнали могат да бъдат малко по-трудни за декодиране. За всеки стопанин на домашен любимец е полезно да знае повече за различните начини, по които стресът може да повлияе на поведението и здравословното състояние на животното. Само така ще можете да ги разпознаете и управлявате, за да върнете нещата към нормалното им състояние. 

Сред по-често срещаните причини за стрес при кучетата са и външните шумове като гръмотевични бури или фойерверки, непознати и неприятни миризми или срещи с непознати хора или други кучета. Вашите собствени нива на стрес също могат да повлияят на емоционалното състояние на косматия ви приятел. 

Важно е да сте наясно с признаците, че кучето ви е стресирано, защото ако симптомите останат незабелязани или неуправляеми, това може да доведе до негативни странични ефекти и здравословни проблеми. 

Както при хората, така и при кучетата – стресът има физически, медицински и поведенчески последици. Имунната система започва да не работи толкова добре, когато животното е хронично стресирано и това може да прерасне в обсесивно-компулсивно разстройство. 

Когато кучето е стресирано, тялото му прави специфична за неговата нервна система реакция, която забавя обмяната на веществата в организма му. Това може да причини загуба на апетит и други стомашно-чревни проблеми. Щом храната стои в стомаха на животното твърде дълго, то реагира чрез повръщане. Необходимо е да се свържете с вашия ветеринарен лекар, който да прецени как да действате според ситуацията.

Стресът може и да ускори скоростта, с която храната се движи през червата на кучето. Това може да доведе до диария. В този случай би било полезно да преминете на „мека“ диета – ако вашият ветеринарен лекар го препоръчва. Въпреки че за появата на диария може да има много и различни причини, вариращи от паразитни инфекции до болести, пренасяни с храна – не пренебрегвайте влиянието на стреса и негативните емоции върху домашния ви любимец. 

Вижте още: Как да храним куче с диария

Стресът може да „отключи“ компулсивно поведение у някои кучета. То може да се изразява в разрушително дъвчене и поглъщане на нехранителни продукти. Някои четириноги могат да насочат поведението и към собственото си тяло – да ближат лапите си прекомерно, да гонят опашката си с часове и тн. 

Кучета, които проявяват повтарящо се поведение (познато още като обсесивно-компулсивно разстройство) може да страдат от основен медицински проблем, така че е важно да насрочите среща с ветеринарния си лекар, за да разберете с точност какво се случва с домашния ви любимец. 

Вижте още: Обсесивно-компулсивни разстройства при кучетата

В определени периоди от годината, особено при някои породи, справянето с излишната кучешка козина е просто едно от предизвикателствата на това да отглеждаш домашен любимец. Но ако забележите неочаквана промяна, изразяваща се в прекомерно скубане или падане на козината на кучето ви, а моментът за това още не е настъпил, това може да е знак, че нещо не е наред.

Последни проучвания в областта откриват връзка между хроничния стрес при кучетата и качеството на козината им. Макар все още да не е изяснено как точно – смята се, че тревожността влияе върху баланса на бактериите в червата на животното. Това може да доведе до това, че храната не се усвоява добре или организма на кучето не може да абсорбира важни хранителни вещества. А хранителните дефицити – и при хората, и при домашните любимци, често имат отрицателни ефекти върху външния вид. При четириногите – това може да се изразява и в прекомерно скубане на козината и поява на плешиви петна на различни места по тялото.

В допълнение - стресът може да причини остро възпаление в червата, намален клетъчен имунитет и повишена чревната пропускливост. Това прави животното по-податливо на инфекции и възпаления в дългосрочен план. 

Може и да ви е трудно да повярвате, но стресът при домашните ни любимци може да е също толкова сериозен проблем, колкото и при хората. С малката разлика, че ние можем да споделим как се чувстваме и да опишем състоянието си, докато четириногите ни приятели не притежават това умение. От нас зависи да се вглеждаме в сигналите, които ни дават – за да съумеем да им помогнем. Защото – не се съмнявате, те биха направили същото за нас!