Нека да научим малко повече за зрението на мяукащите ни приятели - какво виждат и какво им убягва.

Цветът се разпознава от нервните клетки в окото. Ретината на окото има два основни типа клетки - пръчици и конуси. И хората, и котките сме снабдени с тях. Пръчиците са по-чувствителни към светлината, но по-нечувствителни спрямо определянето на цветовете. С помощта на пръчиците виждаме през нощта, а с конусите през деня. Пръчиците също така помагат и за периферното зрение.

Способността да се различават цветовете се определя от наличието на специални цветочувствителни клетки, наречени „шишарки“. Човешките очи имат много повече шишарки в очите си от котките, което е причината да виждаме много повече цветове от тях.

Котките имат големи, куполообразни роговици, които им позволяват да събират максимално количество светлина. Техните зеници са дълги и вертикални, като могат да се разширяват до 300 пъти в тъмнината, докато човешките зеници се разширяват само 15 пъти.

Макар и много хора да си мислят, че гальовните животни виждат черно-бяло, това не е така. За да разберем зрението им по-лесно, можем да ги определим по-скоро като далтонисти. Мяукащите приятели могат да виждат някои цветове - предимно синьо, виолетово и жълто. От друга страна, те не могат да разпознаят зелено и червено.

Играта с преследване на лазерче например, е доста противоречива и някои котешки родители силно я отхвърлят, за други тя е съвсем в реда на нещата. Истината е, че котката ви всъщност не вижда червения цвят и не разбира колко е ярък, а вижда само подскачаща и точка, която се движи много бързо. В допълнение, ако играете на лазер с котката си замислете се, че за нея това е преследване с безкрайно неуловима цел, което може да действа донякъде демотивиращо и дори да стане скучно.

Като стана дума за играчки - най-подходящите цветове биха били нюанси на жълто и синьо, тъй като мяукащият ви приятел би могъл да ги види и да ангажира повече инстинктите им за преследване.

Макар че мяукащият ви приятел не вижда света с пълната му гама от цветове, все пак има едно много голямо предимство пред човешките очи - зрението на тъмно. Благодарение на него те са толкова добри нощни ловци. Мяукащите приятели са снабдени с т.нар. „tapetum lucidum“, което е тънък слой в задната част на окото и той е отговорникът за доброто нощно виждане. Този отразяващ слой прави очите на котките и кучетата да светят на тъмно и понякога да ни стряскат.

Както обсъдихме - мяукащите приятели не разпознават всички цветове, но пък имат завидно добро нощно зрение. Между нашите и техните очи има още няколко разлики.

В някои отношения котешкото зрение не е толкова остро като нашето. Те са по-късогледи от нас. Ако например гледаме един обект от същото разстояние, той за нас ще е по-отчетлив, докато гальовните приятели ще го виждат замъглен. От друга страна обаче, мяукащите приятели се радват на много по-голямо периферно зрение.

Техните очи са разположени повече отстрани и това им позволява да виждат много по-голям обхват от странични обекти отколкото можем ние. Също така

Зрението на мяукащите приятели може да има своите предимства и недостатъци. Макар да не могат да се насладят на красотата на гамата от всички цветове, за сметка на това природата ги е въоръжила с по-богато периферно зрение, нощно виждане и възможност да различават и най-минималното движение в тъмното.

Котките имат забележителна способност да се адаптират към различни светлинни условия:

При ярка светлина:

При слаба светлина:

В пълен мрак:

Тези адаптации правят котките изключително ефективни ловци както през деня, така и през нощта, позволявайки им да се ориентират и преследват плячка при различни светлинни условия.

Освен зрението, котките разчитат силно и на други сетива, особено на осезанието. Техните мустаци, или вибриси, са изключително чувствителни и играят важна роля в ориентацията и възприятието на околната среда.

Всеки косъм от котешките мустаци расте от фоликул, пълен с нерви и кръвоносни съдове, което ги прави толкова чувствителни, колкото върховете на човешките пръсти. Вибрисите помагат на котките да се ориентират около препятствия и да откриват фини въздушни движения, които могат да показват наличието на плячка.

Зрението на мяукащите приятели може да има своите предимства и недостатъци. Макар да не могат да се насладят на красотата на гамата от всички цветове, за сметка на това природата ги е въоръжила с по-богато периферно зрение, нощно виждане и възможност да различават и най-минималното движение в тъмното.

Разбирането на уникалните характеристики на котешкото зрение може да ни помогне да създадем по-подходяща среда за нашите пухкави приятели и да подобрим взаимодействието си с тях. Независимо от различията в зрението, котките остават удивителни създания с изключителни сетивни способности, които продължават да ни очароват и изненадват.

Как котките възприемат света - научете тук!

Как можете да използвате тази информация? Когато купувате играчки, бихте могли да се придържате към сини, жълти и сиви цветове. Разбира се, няма да сбъркате, ако купите и рибка за преследване, която е зелена на цвят, просто мяукащият ви приятел най-вероятно няма да я вижда в „действителния“ цвят. Също така, ако искате да привлечете вниманието на котката си - най-успешно бихте могли да го направите, ако застанете на малко разстояние точно пред нея, тъй като зрителната острота там е най-голяма. Друг е въпросът, дали темпераментното животинче няма да избере да ви игнорира, макар и да ви вижда доста ясно.

Любопитни факти за котешките очи