Замисляли ли сте се, че всъщност това може да не е просто съвпадение? Учените също са на подобно мнение и дори твърдят, че личността на кучето е тясно свързана с тази на човека, който се грижи за него. Но колко сходен е характерът на животното спрямо този на стопанина му? Дали действително връзката между кучето и любимият му собственик е толкова силна, че четириногото може да възприеме личностни черти от него и обратно? Нека разберем.

В проучване, публикувано в Applied Animal Behavior Science, изследователите са помолили стопаните на домашни любимци да оценят пет основни измерения на личността си, както и пет черти на характера на питомците си. „Голямата петорка“, както ги наричат психолозите, са: 

Стопаните на домашни любимци преобладаващо отговорили, че споделят всички пет измерения на личността на кучетата си. 

Едно от възможните обяснения защо поведението и личността на четириногите са толкова преплетени с тези на стопаните им, се корени в тенденцията хората да избират домашни любимци, които допълват собствения им живот. Един спокоен човек често ще избере и спокойно куче, докато един по-тревожен – по-плахо, коментира Джен Финдиш, ветеринарен специалист по поведение и ръководител на Happy Power Behavior and Training в Портланд, Орегон, цитирана от PetMD. Тя вярва, че хората правят това на подсъзнателно ниво.

Като се има предвид, че хората и кучетата имат връзка най-малко от 15 хиляди години, не е изненада, че личността на четириногите е повлияна от тази на стопаните им.

Според специалистите, домашните ни любимци действително имат способността да четат и да съпоставят човешките емоции. Когато човек е много разтревожен, четириногият му другар разбира това и често също започва да се безпокои. Ако тревожността на стопанина е хронична, то домашният му любимец също може да развие хронично безпокойствп. 

Любопитен момент тук е, че колкото по-силна е връзката между човек-животно, толкова по-голяма е реакцията на четириногото спрямо емоционалното състояние на стопанина му. Например, домашните любимци често се опитват да ни утешат и успокоят, когато сме разстроени.

Но хората невинаги разпознават тези знаци, тъй като често те са незабележими: кучето ляга до човека, поставя глава до крака му или в близост до него, осъществява физически контакт с човека ли се опитва да го разсее, носейки му някоя от играчките си.

Въпреки че експертите смятат, че е по-често срещано кучетата да придобиват личностни характеристики от стопаните си, възможно е емоциите и поведението на домашните любимци също да намерят отражение в тези на хората им, коментира д-р Финдиш. Често това се наблюдава при стопани, които имат по-тревожни или плахи домашни любимци. Да речем, че животното сякаш постоянно изпитва безпокойство, а стопанинът му се чувства безпомощен да облекчи това тревожно поведение. Тази безпомощност го кара да се чувства неудобно, уязвим и следователно... той става по-тревожен.

Физическите сигнали и поведение, които едно тревожно куче може да прояви, като задъхване, хленчене, крачене напред-назад, унищожаване на предмети или непрекъснат лай, в даден момент стават досадни и разрушителни за начина на живот на собственика му. А това води до още безпокойство. 

От друга страна, някои безумно спокойни домашни любимци, помагат на собствениците си да се успокоят и да забавят темпото. Вроденото спокойствие на четириногите е заразно – физически и емоционално.

Така че, по всичко изглежда, че и двете страни могат да се възползват от връзката човек-животно.