Факт е, че в някои случаи домашните ни любимци действително действат водени от конкретни емоции (да, косматият ви приятел може да се е оттеглил в другата стая, защото сте отказали да му дадете още едно лакомство). 

Всъщност, резултатите от последни проучвания показват, че четириногите ни спътници могат да изпитват определени чувства. Емоциите, които кучетата са способни да усетят обаче, са ограничени. И тъй като животните все още не могат сами да обрисуват как възприемат дадени моменти и ситуации, определянето на кучешките емоции все още крие много неизвестни за учените. 

Понякога на самите нас ни е достатъчно трудно да разпознаем и определим какво чувстваме в даден момент. Или пък – да разтълкуваме отношението или поведението на близък човек. За това и не е особено изненадващо, че още по-сложно би било да се наемем да кажем какво усещат нашите кучета. 

Често собствениците на четириноги търсят в езика на тялото и поведенческите сигнали на домашния си любимец „улики“, които да им помогнат да дешифрират емоционалния живот на косматия си другар. Но кой от нас би могъл да е сигурен, че разчита всички тях правилно? 

Резултатите от проучване, публикувано в National Geographic, проведено с помощта на ЯМР скенери, показват как кучетата реагират на различни стимули като храна и похвала. Когато са изправени пред неща, които предизвикват у тях положителна асоциация, у четириногите светва „опашатото ядро“ или частта от мозъка, за която (и при хората) се смята, че съдържа най-много нервострансмитери за удоволствие. Това показва, чекучетата са в състояние да изпитват щастие. 

Друго изследване от 2017 г., публикувано в Animal Sentience, разкрива, че в допълнение към щастието, което кучетата явно са способни да изпитват, четириногите може би усещат и емпатия. 

Сред поредица от проведени експерименти, учените се обединяват около тезата, че домашните ни любимци са способни да изпитват много от същите емоции, които усеща двегодишно дете. 

Мозъците на кучетата, най-големите от които са приблизително с размерите на лимон, са в състояние да предизвикат редица емоции, основните от които включват вълнение и възбуда, задоволство, стрес и дори отвращение, пишат от Psychology Today.

Чувства като страх, радост и гняв също могат да бъдат наблюдавани при четириногите, както и положителните усещания като любов, привързаност, обич, подозрение и срамежливост. 

Всички изброени чувства се наблюдават при деца под и около три години. Разликата е, че с напредването на възрастта, хората продължаваме да развиваме по-сложни емоции като вина, гордост или срам. Докатоспособността на кучето за емоционално учене спира и има предел, който не позволява да ги достигне. 

Макар домашните ни любимци да не са в състояние да изпитват сложни човешки чувства, много от тях притежават определена кучешка емоционална интелигентност. А това ги прави идеални за подкрепа на своите човешки приятели в трудни моменти. 

През последните години кучетата за емоционална подкрепа и терапия са все по-популярен начин, чрез които да се подобри значително психичното здраве при пациенти с депресия. Докато някои домашни любимци са в състояние да имитират емоциите, проявени от стопаните им, терапевтичните кучета обикновено се отличават с отпуснато, спокойно поведение. Тези четириноги осигуряват на пациентите се чувство за сигурност – особено необходимо им в моменти на тревожност, тъга или претоварване. Кучетата за емоционална подкрепа не са обучени служебни животни, макар че се препоръчва да се тренирани от специалист, за да им се позволи по-голям достъп до обществени места.

Най-лесният начин за всеки стопанин да установи какви емоции изпитва питомеца му, е чрез познаване на езика на тялото на животното. Често срещан знак като размахване на опашка, например, е сигурен признак, че косматият ви приятел се вълнува. 

Наострени уши пък, може да индикират отбранителна реакция или подозрение. И макар на всички да ни се иска да имаше по-точни данни за цялата палитра от усещания, които съпътстват начините, по които кучетата ни възприемат света - да ги откриваме сами, опознавайки кучето си също не е толкова лошо, не мислите ли?

Вижте още:

Могат ли наистина кучетата да подушат страха