Ако сте сред собствениците, които си задават въпроси, свързани с това кое е нормално и кое – не, що се отнася до телесната температура на домашния им любимец, то не сте единствени! За това и решихме да внесем малко яснота по този въпрос.

Точно като хората, кучетата ни имат нормален диапазон за телесната температура, сърдечен ритъм и дихателна честота. Те помагат за регулиране на телесните функции на четириногото, но също така могат да се променят, когато има проблем. За това и за всеки собственик на домашен любимец би било полезно да знае какви показания са нормални за едно четириного и какво може да означава, ако има отклонение от нормите.

Каква е обичайната телесна температура при кучетата?

Телесната температура при домашния ви любимец показва колко топло или хладно е кучето. Тя се измерва с помощта на термометър и е както следва:

Ако температурата на кучето е твърде ниска, това може да е резултат от продължително излагане на студ. Например, ако стоите твърде дълго на открито в много студен ден. Ниската температура се наблюдава и при определени здравословни състояния, които причиняват лошо кръвообращение, като сърдечни заболявания, загуба на кръв или шок след нараняване.

Куче, което има ниска температура, няма да получи адекватен приток на кръв към всички части на тялото си, а това може да причини увреждане на тъканите, нисък пулс, кома и дори смърт. От друга страна, ако температурата на кучето е твърде висока, това може да е резултат от излагане на топлина в горещ ден, състояние, известно още като топлинен удар.

В някои случаи високата температура (или треската) може да се появи и, когато животното се бори с инфекция, след припадък или когато кучето е много нервно. Важно е да знаете, че когато тялото на четириногото е твърде топло (хипертермично), това може да причини увреждане на вътрешните органи, включително мозъка, проблеми със съсирването на кръвта, стомашно-чревно кървене, гърчове и дори смърт. 

Ако едно куче има необичайна телесна температура, то може да е летаргично и не много бдително. В случаите, когато тя е ниска, вероятно е да трепери, а при допир лапите и ушите му може да са студени. Ако температурата е твърде висока, животното може да се задъхва. 

И двете крайности са тревожни и косматият ви другар трябва да бъде прегледан от ветеринарен лекар възможно най-скоро.

Сърдечният ритъм, наричан още пулс, се измерва в точка от тялото, различна от сърцето. Той определя количествено колко пъти бие сърцето на животното в минута. 

Сърцето на кучето изпомпва кръв в цялото му тяло и сърдечната честота може да бъде усетена от собственика, като постави ръка върху мястото, където се намира то. За ориентир: сърцето се намира в гръдния кош, а сърдечният ритъм се открива най-добре зад лявата подмишница. При по-слабо куче ударите се усещат много лесно, като всеки от тях се отчита в рамките на 60 секунди, за да се получи сърдечната честота. 

Понякога ударите се броят на 15 секунди и след това числото се умножава по четири, за да се получи същото отчитане и да се намали времето, необходимо за изчисляване на информацията. 

Вашият ветеринарен лекар или друг специалист може да използва стетоскоп, за да получи тази информация или да долови пулс в артерията в крака на животното. 

Вижте още: Какво трябва да знаете за пулса на кучето си

Ако сърцето на домашния ви любимец бие твърде бавно, то не осигурява достатъчно кръв за цялото му тяло. Това може да причини органна недостатъчност и в крайна сметка да доведе до фатален край. Има различни възможни причини за ниската сърдечна честота при четириногите включително проблем със сърцето или кръвното налягане, силен студ, хормонални проблеми и/или прием на някои лекарства.

Ако сърцето на животното бие твърде бързо, това може да попречи на кръвта да циркулира правилно в тялото му, тъй като няма достатъчно време между сърдечните контракции, за да се напълнят камерите и да се изпомпи кръвта по целия път през съдовете. 

Повишеният пулс може да възникне по много причини, включително страх или вълнение, болка, първични сърдечни проблеми, загуба на кръв, дехидратация, хормонални проблеми, висока температура или лекарства/токсини.

Дихателната честота измерва колко пъти едно куче поема въздух за една минута и се записва като вдишвания в минута (BPM).

Едно вдишване и издишване заедно се броят заедно като едно общо вдишване. Това действие е необходимо, за да се внесе кислород в тялото и да се изхвърли въглеродният диоксид. Или както ние по-просто го наричаме – за да се случва дишането. 

Кучетата обикновено дишат през носа си, но понякога правят това и през устата, когато се задъхват. Най-точният начин за измерване на дихателната честота при четириногите е в моментите, когато те спят или си почиват, тъй като се намират в състояние на покой, непрекъсван от движение, епизоди на задъхване или други фактори, които могат да повлияят на честотата. 

Описаните по-горе диапазони на дихателната честота при сън (SRR) при кучетата не се отнасят за времето, когато те са будни, тъй като тогава дишането им се променя в следствие на вълнение, упражнения и редица други фактори. 

Ако едно куче има твърде бавна или твърде бърза дихателна честота, то не получава подходяща оксигенация на всички тъкани в тялото. Това може да причини трайно увреждане на органите и тъканите, да отслаби животното, то да колабира и дори да доведе до фатален край, ако в тялото му не циркулира достатъчно кислород. 

Задъхването е често срещано при кучетата и може да се появи при вълнение, страх, високи температури и упражнения, но ако продължава за по-продължителен период от време или кучето ви изглежда сякаш не се чувства добре, важно е да бъде прегледано от вашия ветеринарен лекар.