За това и, за да си отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме контекста, в който това се случва.

Най-честите причини, поради които кучето вдига някоя от предните си лапи, са:

Първата причина, която трябва да изключите, е повдигането на лапа поради нараняване. Ако домашният ви любимец се е порязал, получил е мускулно увреждане, счупена кост, навехнал е краче или е принуден да стъпва по дразнеща повърхност като горещ асфалт или поръсена със сол заледена улица, той може би повдига нараненото място, за да намали болката. 

Ако случаят е такъв, то следете за други тревожни симптоми като треперене и хленчене. Ако не забелязвате видими рани или зачервявания по лапата на животното, няма и кървене, но все пак не сте сигурни дали ситуацията е сериозна, незабавно заведете четириногото на ветеринарен лекар за преглед. Винаги е по-добре да се уверите, че всичко е наред, вместо да съжалявате след това. 

Фокусираното повдигане на лапа е обичайно за ловните породи като Английски пойнтер, Английски шпаньол, Блъдхаунд и различните видове гончета. Когато някое от тези четириноги повдигне предния си крак, това значи, че то е напълно съсредоточено върху нещо и чака идеалния момент, за да започне настървено да преследва избрания обект. 

Ако кучето е специално обучено за лов, то ще развие навика да вдига някоя от предните си лапи като част от целия процес. За това и при тези породи се смята, че това е поведение на база – естествен инстинкт, тъй като е заложено в гените им. 

В случай, че домашният ви любимец не е представител на някоя ловна порода, а да преследва движещ се обект, виждайки го като потенциална плячка е нещо, безкрайно далечно за него, тогава вдигането на лапата може да е сигнал за емоционално състояние като тревожност, страх или стрес. 

Косматият ви другар може да е изправен пред неудобна за него ситуация, в която се чувства несигурен. Когато забележите, че кучето ви се държи по подобен начин, опитайте се да му помогнете като го изведете от ситуацията – напуснете помещението (ако сте вътре) и излезте навън, отидете на разходка... Направете така, че да разсеете кучето си, така че то да насочи мислите си към нещо, което предизвиква у него по-положителни асоциации. 

За да декодирате успешно поведението, важно е да вземете предвид цялостния език на тялото на кучето, включително – движенията на ушите, опашката и очите. Полезно би било да отбележите честотата и интензитета на различните сигнали. Колкото повече обръщате внимание на детайлите, толкова по-добре ще се научите да разбирате кучето си. 

Повдигането на лапа може да има и положителна конотация. Може да е израз на любопитство и очакване. Често в този случай следва и накланяне на главата на страни. Четириногите най-често правят всичко това, когато чакат нещо хубаво да им се случи. Например, когато им говорите, а в ръка държите любимата им играчка. Или каишката им. Или, още по-добре – когато чакат вкусно парченце от вашия сандвич да „кацне“ върху пода под масата. 

 Другата причина, поради която е доста вероятно домашният ви любимец да вдига някоя от предните си лапи е, че се опитва да привлече вниманието ви. В този случай кучето може да постави лапичка и на коляното ви, а всичко това е придружено с махане на опашка и влажен, умоляващ поглед. Няма място за съмнение – четириногият ви приятел е готов да направи всичко, за да ви накара да играете с него. 

Обикновено домашните любимци развиват това поведение с течение на времето, когато връзката ви става по-силна. От друга страна обаче, гледайки ви невинно и с вдигната лапа, кучето може да ви казва, че е направило нещо нередно. За това – имайте едно наум и проверете дали не ви е оставило някоя неприятна изненадa...

Преди да правите прибързани заключения защо вашият домашен любимец вдига лапичка, наблюдавайте внимателно поведението на животното и обмислете добре всички признаци и обстоятелства: какви сигнали ви дава, каква е околната среда, има ли участие на други хора или животни в самата ситуация? 

Тълкуването на поведението на вашето куче трябва да бъде предшествано от точно наблюдение и анализ на контекста. Защото, никога не бива да забравяме, че всяко куче е уникално и има своя индивидуалност, характер и преживявания.