„Фактът, че кучетата използват само слухова информация, за да разграничат човешкия и кучешкия звук, е важен“, коментира д-р Джефри Кац, когнитивен невролог към университета Обърн. Позовавайки се на предишни изследвания по темата, специалистът изтъква и друг любопитен факт: по всичко личи, че четириногите могат да сравняват човешките гласове с конкретно изражение на лицето. Когато, например, на едно куче се пусне аудио запис на дама, която се смее, то често инстинктивно поглежда към снимка на усмихната жена. 

Все още не е съвсем ясно как точно кучешкият мозък обработва звуците. ЯМР показва, че определени участъци от мозъка на кучетата са по-активни, когато чуят друго четириного да скимти или лае. Но учените все още не могат да установят с точност как и кога се задействат невроните в мозъка им в отговор на различните шумове. 

Докато говорим с кучетата си, нашите думи (всичко, което казваме) и интонацията (как ги изричаме) носят информация за кучешкия мозък. Когато, например, кажете „седни“, животното сяда. Когато го похвалите на висок глас, то е склонно да се ентусиазира, размаха радостно опашка и като цяло – да демонстрира поведение спрямо вашето положително намерение. За съжаление, се знае твърде малко за това какво се случва в мозъка на животното по време на тези взаимодействия.

Унгарски изследователи са се заели със задачата да измерят мозъчната активност на кучето чрез fMRI апарат. За целите на експеримента, четириногите участници е трябвало да изслушат различни записи. Някои от тях – с познати им хвалебствени думи (например, „добро момче“, „браво“ и тн.) и непознати неутрални думи („и така може“, „не е зле“ и тн.), изречени както с приповдигната, така и с неутрална интонация. 

Резултатите показват, че мозъкът на кучето, подобно на нашия, обработва речта йерархично: първо е интонацията, после – познатите думи. Интересен момент, свързан с опита е, че по-възрастните четириноги сякаш различават думите по-рядко, отколкото младите си събратя, макар да са ги чували значително по-дълго и повече.