Истината обаче е, че някои домашни любимци се разхождат с намордници по-други причини, които далеч не се ограничават с общия знаменател „защото са лоши, опасни и нападат хора“. Просто собственикът им е подходил отговорно спрямо питомеца си. 

Ако едно куче има история, в която присъстват епизоди на агресия към други четириноги, бой и нападане на хора, използването на намордника като инструмент за управление може да сведе до минимум риска в определени ситуации. 

За съжаление, някои кучета стават агресивни въпреки усилията на стопаните си. Случва се по-рядко (с правилното обучение и дресура може да се постигне много!), но при тях нуждата от намордник може да е за цял живот. Може да ви звучи парадоксално, но според някои изследователи на кучешкото поведение, при някои четириноги намордникът се възприема като нещо, което им гарантира комфорт и безопасност навън. 

Някои домашни любимци, които обикновено не са агресивни, поставени извън зоната си на комфорт и в неудобна ситуация, могат да реагират необичайно остро и нападателно. Особено ако предупредителните знаци, които са отправили, са игнорирани от стопаните им, животните могат да почувстват, че нямат друг избор освен да атакуват. Това може да се случи и ако кучето ви изпитва болка. Често на кучета се поставя намордник след като са получили тежко нараняване и той се сваля щом се възстановят. 

В някои държави и щати в Америка има специално законодателство, което налага определени породи да са с намордник, когато представителите им са на обществени места. За съжаление тези правила не се влияят от характера или специфичните особености на личността на косматия ви приятел. 

Някои кучета имат силно развит хищнически инстинкт, който ги кара да преследват по-малки животни. За това и стопаните им предпочитат да ги разхождат на каишка и с намордник. 

Голяма част от четириногите, които носят намордник, са се сдобили с него, след като са изяли нещо непозволено от земята. Яденето на останки от храна и боклуци от улицата може да причини на домашния ви любимец сериозно стомашно разстройство, диария или задавяне. Въпреки че намордника не е решение на този поведенчески проблем, невъзможността на кучето да отвори уста може да сведе до минимум нещата, които то може да сложи в нея. Разбира се – по-добър ефект би имало, ако заедно с това се проведат няколко тренировъчни сесии с акцент на команди като „пусни“. 

В някои държави е забранено кучета от определени породи да се возят в градския транспорт без намордник. И за нарушаване на правилата има солидни глоби.

На пазара има различни модели, като някои стопани правят грешката да заложат на естетиката за сметка на практичността. От решаващо значение при избора на правилен намордник за домашния ви любимец е да подберете такъв, който прилепва добре по муцуната и който му позволява да се задъхва спокойно, да приема малки лакомства и да пие вода. Добра идея е преди покупката му да се консултирате с ветеринарния си лекар.            

Това обикновено е най-добрият избор, но това е и най-забележимият тип намордник. Макар да изглежда леко стряскащо за случайните минувачи, които се разминават с домашния ви любимец – този модел е много ефективен, като същевременно позволява на животното да диша лесно (дори и по-тежко). 

Това е доста популярен модел, тъй като е по-малко натрапчив, с по-мек стил. За да бъде обаче достатъчно ефективен, той трябва да е доста прилепнал по муцуната на кучето. А това може да го изложи на по-висок риск от прегряване. Често „мрежите“ се използват от ветеринари или фризьори за кратки сесии, но не се препоръчват за разходки или по-продължителни периоди от време. 

За представителите на някои брахицефални породи като Френски булдог и Мопс, както и за Грейхаунд и различните видове хрътки, има специални намордници, проектирани за специфичните изисквания на муцуните им. При едните – те са къси и има по-голям риск от прегряване, докато вторите са с по-дълги муцуни, които правят стандартните намордници неприложими.

Понякога намордниците се използват по грешни причини. Това може да причини ненужна болка или дискомфорт на кучето и да доведе до алтернативни проблемни поведения. Ето някои от тях:

Ако до момента никога не сте слагали намордник на домашния си любимец и решите да го направите като част от наказанието му, след като се е държал лошо, това може да бъде плашещо – дори травмиращо преживяване за кучето. За съжаление, много собственици използват намордника като форма на наказание за нежелано поведение. 

Проблемът тук е, че обикновено кучето не свързва двете неща, така че в дългосрочен план този „възпитателен метод“ е крайно неефективен. Освен това – по този начин трайно и непоправимо може да подкопаете връзката на доверие между вас и четириногия ви приятел. 

Някои стопани на кучета понякога използват намордници в опита си да накарат питомците си да спрат да лаят. Въпреки че този метод работи временно (поради това, че кучето е ужасено от намордника), то все още може да ръмжи, скимти и подлайва въпреки него - освен ако не е твърде стегнат. Много по-добре и ефективно би било да се опитате да приложите положителни методи за подсилване на желаното поведение на кучето ви.

Ако кучето ви обича да дъвче и унищожава предмети и имущество в дома ви, да му сложите намордник може да ви изглежда добро решение. Не е добра идея обаче, да оставяте животното с него за дълги периоди от време без надзор. И по-важното – по-този начин не решавате основния поведенчески проблем. Необходимо е да установите защо четириногото има прояви на деструктивно поведение и да работите по отстраняването им. 

Може би му е скучно? А възможно ли е да не получава достатъчно упражнения и физическа активност? Или да страда от тревожност при раздяла? Отговорете си на тези въпроси преди да посегнете към намордника (за по-лесно). 

И ако друг начин няма – консултирайте се и изберете точния модел, който ще приляга оптимално на индивидуалните черти и особености на четириногия ви приятел.