Най-често първото взаимодействие, което кучетата имат с огледала се случва у дома, когато са още малки кутрета. Подобно на други животни, и косматите ни другари се държат така, сякаш различават в изображението друго животно. Което, съответно, лае, покланя се, дава лапа, души с нос и се движи. 

В някои случаи кучетата реагират игриво и с любопитство, друг път се втренчват, сковавайки цялото си тяло от страх и тревожност, а трети се чувстват длъжни да облаят ожесточено образа отсреща.  

Не след дълго кучетата започват да откриват, че каквото и да правят, другото куче не прави нищо. И респективно – спират да обръщат такова внимание на огледалото, то се превръща просто във вещ. Когато това се случи, у домашния ви любимец се проявява един от най-полезните и повсеместни видове учене в животинското царство – привикване. 

Привикването възниква, когато даден индивид са научи да не реагира на предишен възбуждащ стимул, в конкретния случай – на огледалото. Можете да бъдете сигурни – привикването е нещо хубаво! Защото, отговарянето на всеки нов или тревожен стимул, независимо от значението му, води до излишен разход на енергия. Скоростта на привикване варира, като най-чест определящи са стойността или качеството на стимула, както и това колко често се сблъскваме с него. Тъй като огледалата и отразяващите повърхности са част от околната среда, привикването се случва сравнително бързо.

Самосъзнанието е способността да мислиш за себе си като индивид и да осъзнаваш, че си отделен и различен от другите около теб – да имаш чувство за себе си. Това включва и разбирането, че другите могат да имат различни чувства и мисли от вас. Според учените, това е една от основните, но за момента – доста спорни, разделителни линии между хората и животните. 

Огледалният тест, разработен от Гордън Галъп през 1970 година е класическият начин, чрез който специалистите са се опитали да установят наличието или отсъствието на самосъзнание при животните. За провеждането на експеримента тялото на кучето се маркира тайно – например, чрез поставяне на червена боя без мирис върху лицето му, а след това пред него се поставя огледало. Ако разбере, че гледа себе си, а не друго четириного, то може да се опита да докосне обозначеното място (знака), докато се взира в огледалото. Или да обърне тялото си, за да разгледа по-добре това, което счита за различно в себе си. И двете реакции на практика означават наличие на саморазпознаване, което от своя страна загатва за самосъзнание.

Огледалното саморазпознаване може да изглежда очевидно за хората, но то изисква известна когнитивна сложност. Всъщност, любопитен факт е, че човешките бебета не разбират огледалата, докато не навършат между 18 и 24 месеца. През годините само няколко са животинските видове, които са издържали този тест. И кучетата не са едни от тях. Ранните срещи на домашните любимци с огледалата будят, както споменахме по-горе, или страх, или любопитство към „другото куче в стаята“. Тази липса на разбиране изглежда изненадваща, като се имат предвид другите сложни умствени и социални умения, които четириногите притежават.

Но може би има съвсем просто обяснение, пишат от Американския киноложки клуб. Хората сме визуални същества, ние преживяваме света предимно чрез зрението си. При кучетата това не е така – обонянието е основната им врата към света. Тази идея е накарала Роберто Кацола Гати, изследовател в Томския държавен университет в Русия да предположи, че именно миризмата може да е ключът към саморазпознаването и вероятно – установяването на самосъзнание при кучетата. Ученият разработил тест за подушване, чрез който е установил, че четириногите изглежда бързо разпознават дали дадена миризма е тяхната собствена.

Александра Хоровиц, изследовател от Barnard College, наскоро публикува свой собствен експеримент по темата в списание Behavioural Processes. Обект на нейните изследвания са кучета, а чрез използване на теста за подушване на Гати, Хоровиц е установила не само, че домашните любимци разпознават как миришат, но и че се интересуват много повече от непознатите аромати, отколкото от собствения си.

В заключение можем да обобщим, че 

Акцентирайки на обонянието като сетиво, на което косматите ни другари разчитат далеч повече, отколкото на зрението си, може да се стигне до заключението, че може би у питомците ни действително съществува вид самосъзнание. Но, както споменахме, въпросът си остава спорен.

Вижте още: 

Чувстват ли кучетата вина, когато изглеждат гузно

Разбират ли кучетата човешките усмивки