Също така, винаги е добра идея да отделите време, за да подготвите хлапетата за това как да се отнасят с кучето. Това ще направи цялото преживяване, свързано с отглеждането на четириногото по-лесно и приятно за всички, включително – и за самото животно. 

Според доклад на CDC от 2001 година (един от най-новите доклади за нефатални ухапвания от кучета), приблизително 42% от ухапванията от домашни любимци са се случили при деца под 14-годишна възраст, като процентът е „значително по-висок“ за момчета, отколкото за момичета.

Според статистиката, най-много са пострадали хлапетата на възраст между 5-9 години. Данните говорят, че малките често са жертви на ухапвания от кучета и има доста причини за това. 

Хлапетата, особено под 10-годишна възраст, са по-склонни да имат агресивно-игрив подход към домашните си любимци. Те често гонят кучето, дърпат го за ушите или опашката, опитват се да го вдигат без негово желание и тн. За това и ролята на родителите е важна, за да обяснят на децата си, че кучето е живо същество, а не играчка. Важно е да се разбере и, че децата често могат да гледат на четириногите като на играчки, без действително да осъзнават, че това са животни, които трябва да бъдат уважавани. 

Не можем да очакваме децата и кучетата сами да разберат как да се държат помежду си. Но за сметка на това можем да приложим някои поведенчески техники, за да предотвратим възможни сблъсъци и наранявания. Често агресията на кучетата към хлапетата се основава на страх, но има и случаи, при които четириногите могат да са тези, които проявяват териториална или притежателна агресия. Малките деца са и по-близо до нивото на кучето, което увеличава риска от ухапване по главата или лицето. При по-големите, за сравнение, нараняванията са по-често в областта на крайниците.

Проучванията показват, че има пет ключови типа качества или личностни характеристики при кучетата. Четириногите най-често се делят на база:

Най-честата причина за агресия при кучетата, според Американския киноложки клуб, е страхът. Понякога хората дори не осъзнават, че дадено поведение е плашещо за домашните им любимци. Ако животното се почувства в капан в дадена ситуация, то може да атакува в опит да се защити. Може и да не го забележите, ако не сте запознати със знаците, но те винаги са там. 

Езикът на тялото на домашния ни любимец винаги ще ни подскаже как се чувства той, стига да е научим да го разчитаме правилно. Има различни примери за човешко поведение, които могат да изглеждат заплашително за кучетата ни. Например, може да се наведете, за да погалите животното по главата. За вас това е дружелюбен акт, но кучето не знае това. 

Липсата на социализация е друга причина, която често води до страх и агресия. Когато планирате да осиновите ново куче или кутре, не забравяйте да се попитате как бъдещия ви питомец обикновено се държи около хора и други четириноги. Така ще добиете представа за степента на социализация. Поинтересувайте се за общия темперамент и как се е държало животното по време на срещи с деца до момента. В някои случаи, кучетата могат да станат по-агресивни с възрастта, като това е пряко свързано с факта, че възможностите за социализация намаляват през целия му живот. Проучванията показват още, че много пъти причините за ухапвания идва от „определено провокиращо поведение“. Единственият сигурен начин да избегнете това, е обучението, в което следва да участват и родители, и деца. 

Добра новина е, че кучетата, макар да са склонни да са по-малко активни с напредване на възрастта, си остават все така „послушни“ и социални - веднъж придобили това поведение. За това е много важно по време на периода на социализация (между 6-та до 14-та седмица) да се постараете да осигурите на любимеца си колкото се може повече положителни срещи и взаимодействия с деца на различна възраст (включително и бебета). Това ще увеличи шансът кучето да порасне, чувствайки се удобно около деца. Можете дори да се опитате да намалите чувствителността на домашния си любимец към докосване по главата и лицето, така че, когато срещне непознати хлапета, да не бъде шокирано и неприятно стреснато.

Запомнете, че наказването на животното по какъвто и да е било начин също няма да помогне да го успокоите и да го накарате да се почувства по-комфортно в обкръжението на деца. 

Кучетата имат различни характери, точно като хората. Някои от тях може да са предразположени към агресия, но това не е отражение на породата им. Други фактори като липса на социализация, обикновено могат да доведат до погрешно интерпретиране на определени ситуации. За това е важно да започнете да тренирате любимеца си рано и да научите децата (а и възрастните около вас!) как да избягват определени провокиращи поведения като дърпане на уши и опашка, докосване по главата и тн. 

Вижте още:

Как да научим децата на уважение към кучето