Необичайно силното хъркане може да означава, че има проблем с отварянето на дихателните пътища на кучето ви. Въпреки че затрудненото дишане може да се дължи на нещо толкова просто като настинка, алергия или генетично предразположение, причината за хъркането може да е нещо по-сериозно. 

Инфекции, като кучешка кашлица и кучешки грип, обикновено причиняват хрема при домашните ни любимци. С наличието на назален секрет идва възможността за запушване на носа, което води до хъркане. Гъбични инфекции, като аспергилоза и алергии, също могат да причинят назални симптоми и частично да блокират дихателните пътища, което да доведе до хъркане. 

Ако питомецът ви има симптоми, подобни на настинка, свържете се с ветеринарния си лекар, за да изключите всякакви основни инфекции, които потенциално могат да допринесат за нощните шумове на вашето куче. Имайте предвид и, че ако животното е изложено на дим редовно, този дразнител може да допринесе за хъркането му.

Кучетата са любопитни същества, които имат лошия навик да се забъркват в неща, които не трябва! Ако домашният ви любимец е погълнал или вдишал чужд предмет, този обект може частично да блокира дихателните пътища, което да доведе до ограничено дишане и хъркане. 

Туморите, разположени в носната кухина, също допринасят за хъркане, като в този случай може да има и по-често кихане, кървене от носа и задъхване. И накрая, ако питомецът ви е с наднормено тегло, килограмите в повече може да допринасят за шумните му модели на сън. Затлъстелите кучета често имат излишна тъкан в гърлото си, която частично блокира дихателните им пътища.

Проблемите със зъбите също могат да допринесат за хъркането. Привидно, ще си кажете, между нещата няма връзка, но това не е точно така, поне що се отнася до домашните ни любимци. Инфекциите на зъбите или абсцесите могат да навлязат в кухината на синусите и да доведат до запушване на дихателните пътища. Редовната грижа за зъбите може да помогне за намаляване на риска от развитие на инфекции. За целта, проверявайте често зъбите на домашния си любимец и се свържете с ветеринарния си лекар, ако забележите червени или подути венци, лош дъх, обезцветени или счупени зъби.

Брахицефалният синдром на дихателните пътища е състояние, което се среща (както подсказва и името му) при брахицефалните породи като Английски и Френски булдог, Мопс, Боксер, Бостън териер, Пекинез и Ши Тцу.

Този синдром е резултат от генетични аномалии като стенотични ноздри, удължено меко небце, хипопластична трахея и извърнати ларингеални торбички. Кучетата могат да страдат от едно от тези състояния или комбинация от тях. Стенотичните ноздри са стеснени или малки ноздри, хипопластичната трахея се появява, когато трахеята е по-тясна от нормалното и когато ларингеалните торбички се обърнат или обърнат навън, те навлизат и блокират дихателните пътища. 

Упражненията, горещото време или прегряването могат да увеличат хъркането при брахицефалните кучета. При тях в много случаи е необходима операция за отваряне на дихателните пътища.

Забележка: Статията има само информационен характер и не няма как да замести преглед при ветеринарен лекар.