Краткият отговор на този въпрос е да, вероятно може и вероятно го прави. Въпреки че има много спорове и нестихващи дебати относно кучешката храна, повечето ветеринарни лекари и диетолози се обединяват около тезата, че основните храни на пазара вършат добра работа, осигурявайки на четириногите всички вещества, от които има нужда. И в този ред на мисли, добавките стават излишни.

Така че, ако формулата, която давате на косматия си другар, е формулирана спрямо възрастта и теглото му, и при положение, че животното е здраво, няма нужда да включвате допълнителни добавки към диетата му. 

Има някои ситуации, при които хранителните добавки може би са вариант, който не бива да се пренебрегва. Виждате ли някой от тези предупредителни знаци?

Ако е така, опитайте първо да смените кучешката храна. Ако по всичко изглежда, че и това не помага, посетете ветеринарния си лекар, за да изключите всякакви възможни медицински проблеми. И докато сте при специалиста, посъветвайте се относно това дали хранителни добавки биха могли да са ви от полза. Уверете се, че ветеринарният ви лекар одобрява и е съгласен с плановете ви да ги включите за постоянно в менюто на питомеца си.

Трите най-чести аргумента, използвани „за“ включването на добавки в обичайната диета на кучетата, са: алергии, малабсорбция и готвена храна. Но помислете малко и над следните факти:

Според някои експерти, алергиите действително са проблем, създаваш дискомфорт при доста кучета. Но добавките по-скоро биха имали малък ефект върху основното заболяване.

Малабсорбцията е рядко състояние, което възпрепятства способността на кучето да абсорбира полезните вещества от храната си. Ако питомецът ви е диагностициран с него, то ветеринарният ви лекар ще направи необходимите тестове и ще предпише специални лекарства. Но това не е нещо, което можете да установите и лекувате сами. 

И накрая, домашно приготвяната (готвената) храна не е равно на лоша храна. Много производители на добавки твърдят, че ако диетата на животното е само готвена, то тя губи част от своята хранителна стойност и/или става по-трудно смилаема. Това не е непременно точно така. Преобладаващият източник на въглехидрати в царевицата, ечемика, ориза и овеса, или по-общо – зърнените храни, използвани за пълнеж в повечето храни за кучета, могат да се включат и в домашно приготвеното ядене на животното.