Случаите с хроничен дерматит заемат около 10 процента от болничните папки в кабинетите на специалистите. Обикновено те са по-дебели поради множеството страници с история на пациента, резултати от лабораторни тестове, доклади от биопсия, разпределени лекарства и добавки... Четейки тези данни, ще откриете често повтарящо се изречение: „Контролът е целта, тъй като все още няма лечение.“.

За да опростим малко тази сложна тема, следва да кажем, че има два вида кожни заболявания при кучетата: лечими и нелечими.Ветеринарният лекар трябва да разбере какво наистина се случва с кожата на животното, преди да може да започне подходяща терапия. Тъй като за изграждането на нова, здрава кожна клетка са необходими около четири седмици – дори при лечимите кожни заболявания подобрението се случва бавно. 

При нелечимите случаи – контролирането на продължаващо кожно заболяване чрез специална диета, лекарства, шампоани, спрейове, мастни киселини, добавки и витамини е най-доброто, което може да се направи. 

Управлението на хронично кожно заболяване предполага установена точна диагноза. Поставянето й изисква определени диагностични протоколи, така че лекарят да има ясно разбиране за патологичните процеси, засягащи пациента. Множество различни причини могат да се проявят в сходни визуални признаци. Например, „сърбеж на кожата“ не е диагноза, нито е признак на „алергия“. Ветеринарният лекар трябва да установи какво причинява сърбежа или – към какво кучето е алергично. А това не е лека задача. 

Ако някога се окажете в ситуация, в която да напуснете ветеринарния кабинет с още една рецепта, съдържаща асортимент от лекарства или продукти за грижа за кожата на домашния ви любимец, а планът за действие е „нека ги пробваме за известно време и ще видим кое ще помогне“, може би е време да предприемете по проактивен подход – да направите всички необходими тестове, за да откриете действителната причина за кожните проблеми на кучето си. Това е единственият начин да разпознаете лечимото от нелечимото кожно заболяване при косматия си приятел. 

От групата на лечимите кожни заболявания, най-често срещаното и повтарящо се е бактериален дерматит. При него се наблюдава падане на козината „на петна“, люпене, корички, алопеция, корички и малки възпаления, които се развиват в ранички. 

Обикновено за лечението на бактериалния дерматит ветеринарният лекар назначава антибиотичен курс, съпроводен от тестове за чувствителност към някои медикаменти. Той обикновено продължава между 8 до 12 седмици, но може и да е по-дълъг. 

Здравите кучета рядко развиват бактериален дерматит. За това трябва да се имат предвид основните предразполагащи фактори. Един от най-честите от тях е недобре балансираната диета или некачествена храна.

Други причини за появата на лечими хронични кожни заболявания са инфекции с Malassezia (дрожди) -  срещат се главно при Кокер шпаньоли и Западнохайландски бели териери. Ще познаете състоянието по мазната кожа, съпроводена с неприятна миризма. 

Гъбичните инфекции (Трихофития), себорея (мазна и лющеща се кожа) пък се получават поради ниското съдържание на мастни киселини и протеини в храната на кучето, както и дерматит/алопеция – на паразити като бълхи и акари. 

Макар че всички изброени заболявания са лечими, ако не се диагностицират навреме, те могат да се превърнат в постоянни спътници през целия живот на кучето ви. 

Нелечимите хронични кожни заболявания могат да бъдат кошмар за домашния любимец и крайно неприятни за стопанина му. Често пъти те са предизвикателство и за ветеринарните лекари.

Такива са хормоналният дисбаланс, който причинява хипотиреоидизъмпри Голдън ретривърите. Или болест на Кушинг (нарушение на надбъбречната жлеза) - често срещано при по-дребните породи. Тези медицински състояния не се лекуват, но се управляват и могат да покажат забележително подобрение, след като се започне подходяща терапия.

Хроничният дерматит, дължащ се на слюнка от бълхи, хранителна или контактна алергия, например, може да изчезне „по чудо“, ако открием антигена, който причинява нарушението и след това прекратим контакта на кучето с него.

Заболяванията от групата пемфигус са едни от най-трудните хронични и нелечими кожни проблеми при кучетата. Те се появяват, когато имунните функции на животното са насочени към унищожаване на собствените му тъкани, като общият им белег е нарушение във връзката между клетките и епитела. Това води до отлепване и образуване на мехури по кожата и лигавиците.

Атопията, наричана още алергичен дерматит, може да имитира други сърбящи, деструктивни кожни заболявания и често изисква доживотна медикаментозна терапия с цел контрол. 

Наследствените заболявания на кожата при домашните ни любимци също не се лекуват. Тежестта им варира от тривиални и естетически неразположения като кучешко акне (често срещано при Доберман пинчерите), до почти пълно разрушаване на кожата и мускулите, което се случва при животни, диагностицирани с дерматомиозит – най-често наблюдаван при Шелти и Коли. 

Иктиозата – силно и сухо удебеляване на кожата, което създава мазни корички и люспи, е друго неприятно наследствено кожно заболяване, което се проявява в ранна възраст и продължава през целия живот.

Ако домашният ви любимец се нуждае от постоянни посещения при ветеринарен лекар поради „проблеми с кожата“, но до момента нямате поставена точна диагноза – дължите на домашния си любимец да изясните какво точно му има. Накратко – инициативата трябва да дойде от вас, вие следва да сте проактивни и постоянни в постигането на разбиране за това, което причинява хроничния дерматит. Може да помислите за посещение при друг специалист или клиника. 

Не забравяйте, че само след поставяне на диагноза могат да бъдат предприети ефективни мерки за лечение или контрол на проблема. 

"Кортизон" лекарства като преднизон, триамцинолон, дексаметазон и дългодействащи кортизонови инжекции често се изписват от ветеринарни лекари при кожни проблеми. Те обаче са нож с две остриета. 

Стоицизмът, които проявяват някои кучета, търпейки с години сърбеж, открити рани и струпеи, кожни инфекции и дори рак, няма как да не напълни сърцата ни с жал. Тяхната смелост трябва да ни вдъхнови да бъдем твърди в решимостта си да посрещнем предизвикателствата на хроничния дерматит. За да направим живота им по-добър и лек – всичко зависи от нас, техните стопани. 

Вижте още:

Панкреатит при кучетата – симптоми и превенция на заболяването

Какво значи леко мътният поглед при кучетата