Парвовирусът е силно устойчиво и заразно заболяване с висока смъртност при кучетата. Особено уязвими са малките кученца, които все още не са преминали пълен курс на ваксинация. Най-често засяга животни на възраст от 6 седмици до 6 месеца, но реално куче на всяка възраст може да бъде заразено, ако не е ваксинирано и не е изградило имунитет. 

Основен източник на парвовирусната инфекция са болните животни, които отделят вируса чрез фекалиите си. Здравите кученца се заразяват именно по този начин – чрез замърсени с фекалии предмети – общи купи, поводи, легла, постелки и тн. Възможно е домашният ви любимец да се зарази чрез пряк контакт с болно животно или дори – от дрехите на човека, който се грижи за него, преди да го вземете в дома си. Специфичното е, че вирусът лесно се прикрепя към козината и се предава също толкова лесно – чрез замърсени лапи, козина и тн.

Щом попадне в организма на кучето, вирусът се развива бързо, като по кръвен път достига до лигавицата на червата и костния мозък, причинявайки възпаление и кървене. Това прогресира бързо до дехидратация и отслабване, тъй като организмът на животното не е в състояние да абсорбира жизненоважни хранителни вещества.

Признаците на Парво включват:

Обикновено заболяването се развива по следния начин: В началния етап кученцето отказва да се храни, става видимо умърлушено, няма желание за игра и предпочита да спи. След 24 до 48 часа може да забележите покачване на температурата, може да се появят повръщане и диария с наличие на слуз или кръв. Поради бързото отслабване на организма и обезводняване, силите на кученцето рязко намаляват.

Важно! Всички тези признаци са доста класически за парвовирусната инфекция при кучетата и ако забележите някой от тях, необходимо е незабавно да се свържете с ветеринарния си лекар. 

Кученцата са заразни преди, по време и след прекарване на заболяването. Отделянето на вируса понякога започва дори преди появата на клиничните му признаци. Това може да стане след четири до пет дни след излагане на вируса. 

Парвовирусът продължава да се отделя с изпражненията на животното, докато инфекцията е активна. И след това – най-малко две седмици след отшумяване на признаците. Следователно е желателно домашният ви любимец да няма никакъв контакт с външния свят в продължение на поне две седмици, след като е прекарал заболяването. 

За да сте сигурни, че сте отчели това правилно, можете да си водите дневник с признаците и поведението, които домашният ви любимец показва всеки ден (например: 1 пристъп на диария в 15:00 часа, петък, 25 юни). Това ще ви помогне да проследите развитието на заболяването и да отчетете признаците на подобрение. Както и да забележите деня, в който животното последно е показало признаци. 

Важно е да осъзнавате, че домашният ви любимец е заразен за всички други кучета през цялото време, докато не се чувства добре и около две седмици след заразяването. 

Парвовирусът може да живее дълго в околната среда дори и след като домашният ви любимец се е възстановил от заболяването. Като стопанин вие играете ключова роля в спирането на разпространението на вируса към други уязвими животни. Ако държите питомеца си изолиран най-малко три седмици, след като всички признаци на парвовируса са отшумяли, това ще намали шансовете за разпространение на вирусен материал в околната среда. 

Кучетата с парвовирус трябва да бъдат изолирани, докато престанат да бъдат заразни, което обикновено е след две седмици, но може да отнеме до месец. Дръжте ги далеч от други животни, дезинфекцирайте повърхности и ваксинирайте, за да предотвратите заболяването. 

Кучетата, които са приети във ветеринарна болница за агресивно лечение, имат добра степен на преживяемост, около 85%. 

Не, котката ви не може да се зарази с кучешки парвовирус, тъй като неговите щамове са насочени специално към кучетата.