Създаването на спомени е сложен процес. Понастоящем има много малко публикувани проучвания относно кучетата и тяхната способност да съхраняват различните видове спомени. Тази ограничена информация обаче, все пак ни дава известна представа колко добра е паметта на кучето. 

Краткосрочната памет обикновено се определя като „извикване в ума ни на информация, която сме получили за сравнително кратко време“. С този вид памет при четириногите се занимава изследване, проведено от Стокхолмският университет. В него учените са се опитали да измерят краткосрочните спомени на кучетата, като за целта им показали различни цветни форми. След това животните са помолени да ги идентифицират и са установили, че четириногите имат краткосрочна памет от около 70 секунди.

Но, ще се запитате вие, ако имат такава сравнително лоша краткосрочна памет, как тогава кучетата ни помнят имената, командите и къде съхраняваме лакомствата им, например? Това е мястото, където епизодичната и семантичната памет на животните влизат в действие. 

Семантичната памет е общото знание, което сме съхранили в ума си. За едно куче, това е да знае, че ако изпълни командата „седни“, ще получи лакомство. Или, ако дойде при вас, когато извикате името му, ще го възнаградите с потупване по главата. 

Епизодичните спомени са по-специфични. Те изискват чувство на самоосъзнаване и усещане за хода на времето. Един епизодичен спомен при домашния ви любимец, например, се изразява в това да си припомни първи път, когато сте казали името му преди години, когато е бил още кутре. Или, да си спомни, че през определен ден миналата седмица сте пропуснали да го погалите, когато сте се прибрали от работа. 

Достатъчно е да хвърлите един поглед на социалните медии, за да видите, че кучетата помнят стопаните си, дори когато не са ги виждали от години. Може би най-честият пример за това са видеата на военнослужещи, които се връщат у дома след години отсъствие, а домашният им любимец се хвърля право в ръцете им, сякаш никога не са си отивали!

Изостреното обоняние на кучето вероятно играе най-важната роля за това колко дълго то ще си спомня даден човек. Докато ние разполагаме с 6 милиона обонятелни рецептори в носа си, четириногите ни другари имат около 300 милиона. Домашните ни любимци имат и по-голяма част от мозъка, предназначена да интерпретира миризмите. За това е доста вероятно четириногите да запомнят аромата на стопаните си, като това създава мощна връзка с дългосрочната им памет.

Четириногите, точно като хората, могат да имат загуба на паметта с напредването на възрастта. Кучешката когнитивна дисфункция (CCD) може да накара косматите ни спътници да забравят къде стои купичката им с храна. Или къде е вратата, през която се излиза от стаята. Освен дезориентация, при кучетата, които страдат от деменция, се наблюдават поведенчески промени и неспокоен сън. Ако вашият питомец показва подобни признаци, обсъдете го с ветеринарния си лекар.

В заключение, към днешна дата има ограничени изследвания върху това колко добра е паметта на кучетата. От поведението на домашните си любимци обаче знаем, че те имат добри дългосрочни и семантични спомени. Според учените – и ограничена краткосрочна памет. Определени проучвания сочат, че косматите ни другари имат и епизодични спомени, като вероятно острото им обоняние играе съществена роля в това колко дълго помнят даден човек. 

Вижте още: 

Колко наистина помнят кучетата

Колко дълго кучетата помнят аромата на стопанина си?