В продължение на години учени и специалисти по кучешко поведение изследват дали нашите домашни любимци имат способността да връщат обичта ни обратно. Или ние просто сме антропоморфни (склонни да проектираме човешки черти върху четириногите), когато интерпретираме поведението на косматите ни другари, използвайки човешкия термин „любов“?

За да внесем малко яснота по въпроса „дали кучетата ни обичат само, защото ги храним“, решихме да разгледаме някои изследвания по темата. Те могат да ви убедят (ако се налага) или не в тезата, че четириногите са способни да почувстват онази силна емоция. Но 

В проучване, проведено от университета Дюк, учените са сравнили как малките вълчета и кученца реагират на хората. За целта на експеримента те са взели малки от глутницата им, разделяйки ги от майките, както и кученца – отделяйки ги от котилото им, и са ги оставили за отглеждане в човешки домове. 

Когато след време учените са наблюдавали реакциите на животните от двата вида към хората, ясно си проличало, че кученцата са били много по-склонни да осъществяват зрителен контакт с хората, отколкото малките вълчета. 

Изследователите стигнали до общото заключение, че „кученцата са по-привлечени от хората, имали способността да разчитат човешките жестове по-умело и имали желание да осъществят зрителен контакт с хората – нещо, което вълчетата не правели“.

Друго проучване по темата се фокусира върху склонността на нашите домашни любимци да се взират продължително в очите ни с цел да ни засвидетелстват обич и преданост. Вълците, както споменахме, никога не гледат хората в очите. Изследователите са открили, че по време на опитомяването на кучетата те са развили лицев мускул, който им позволява да повдигат „вътрешната си вежда“. Теорията е, че този мускул се е развил паралелно с мотивацията на четириногите да установят зрителен контакт с хората – нещо, което правят, когато се нуждаят от помощ за решаване на проблем или трябва да знаят кога комуникацията от страна на стопанина им е насочена към тях.

Тъй като четириногите са силно зависими от забележителното си обоняние, учените са решили да направят експеримент, за да измерят реакцията на кучешкия мозък към миризмата на познати и непознати хора, както и към други кучета. За целта е използван магнитен резонанс (MRI),където животните са поставени неподвижно, в легнало положение, за да могат да се проследят реакциите им към пет различни аромата. 

Когато четириногите усетили миризмата на стопанина си, в сравнение с останалите аромати, се е активирало каудалното ядро на мозъка им (известно още като център за възнаграждаване). Това, категорични са учените, дава ясни и важни улики за значението, което хората имат в живота на домашните си любимци.

Окситоцинът, известен още като хормон на любовта, се отделя, когато хората и животните си взаимодействат помежду си. Учени от университета в Токио са се заели със задачата да изследват ролята на окситоцина в мозъка на домашните ни любимци и влиянието му върху социалните взаимодействия с хора и с други четириноги. 

Те са открили доказателства, че хормонът на любовта повишава социалната мотивация на животните да си взаимодействат с хора и с други кучета. Учени от Швеция също са се фокусирали върху изследване на нивата на окситоцин при кучетата и при техните собственици. След проведени експерименти те забелязали, че четириногите и стопаните им реагират по сходен начин, когато си взаимодействат помежду си. Какво значи това?

Например, когато галите домашния си любимец, спокойното ви, антистресово поведение, предизвиква подобен отговор при кучето. Това накарало изследователите да стигнат до извода, че „собствениците и косматите им другари могат взаимно да усетят емоционалното си състояние въз основа на повишената способност да разчитат сигналите на другия. А окситоцинът може да улесни и стимулира приятелските социални взаимодействия, да увеличи доверието и чувството за взаимност“. 

Клайв Уин, психолог и основател на Canine Science Collaboratory в Държавния университет в Аризона, е автор на книга, наречена „Кучето е любов: защо и как кучето ви обича“.

В произведението си, Уин описва изследвания, проведени в неговата лаборатория, както и за други опити, които се фокусират върху това да се установи степента на привързаност на кучетата. В интервю за The Washington Post, когато го попитали дали, според него, домашният му любимец Ксефос го обича, той споделя:

„Знам, че понякога Ксефос просто иска вечеря. Но в същото време съм убеден, че с това далеч не се изчерпва цялата картина. Защото знам, че тя усеща връзката си с мен, която е толкова реална, колкото всяка друга в живота ми. Разбира се, не твърдя, че човешката и кучешката любов са идентични. Просто казвам, че има доказано сходство между това как четириногите формират силни емоционални връзки и как го правим ние, хората. Така че да, смятам, че по отношение на домашните ни любимци не е грешка да се използва думата с главно „Л“, споделя той. 

Дали кучето ви наистина ви обича? Отговорът – и според нас, и според учените, се крие в щастието, което вашият космат другар ви носи. Неслучайно повечето собственици на четириноги споделят, че не могат дори да си спомнят времето, когато са живели без домашен любимец!

Вижте още:

6 съвета как да бъдете по-добър човек за вашето куче

Дали кучето ми мисли, че съм куче