Проучване от 2019 г., публикувано в PLOS One, има за цел да намери отговора на този въпрос. Като част от проучването, изследователи анкетират над 3000 стопани на котки, за да проверят дали характера на човека влияе върху поведението на тяхната котка. Това, което те откриват е, че определени черти на родителите на мъркащите любимци, като невротизъм и съзнателност, наистина се отразяват върху техните котки.

Проучването е проведено чрез онлайн анкети и измерва личността на всеки човек по съответните критерии. Човешките поведенчески черти, измерени в този опит, включват благосклонност, съзнателност, екстровертност, невротизъм и откритост. След това собствениците оценяват своите котки, като отговарят на въпроси от анкетата относно техния вид порода, поведение, физическо здраве и как са се сдобили с котката и други. Според в това проучване, публикувано в NCBI, поведението на котките също се измерва в пет категории: благосклонност, доминиране, екстровертност, импулсивност и невротизъм. След това изследователите сравняват информацията, за да начертаят модели.

Тревожните хора обикновено имат по-тревожни котки и обратното – откритите хора, които не се суетят толкова много около котките си, имат много по-спокойни и здрави котешки приятели.

Проучването наблюдава, че хората, които имат по-висок резултат в областите на екстровертност, добросъвестност и сговорчивост, имат котки, които проявяват по-„здравословно“ поведение, като например по-високи нива на енергия. Това вероятно се дължи на факта, че хората в тази графа са били по-склонни да позволят на своите котешки приятели достъп на открито, отколкото техните тревожни връстници.

Хората, които се самооценяват като по-тревожни, изглежда имат повече котки с така наречените „поведенчески проблеми“. Тези проблеми включват повишена тревожност и страх. По-интересното е, че котките с невротични стопани също показват повече заболявания, свързани със стреса, и като цяло са с наднормено тегло или други медицински състояния. Всъщност по-спокойните хора отбелязват, че имат по-удовлетворяваща връзка с котките си, отколкото хората от невротичната група.

Проучванвето показва, че социалната ангажираност е довела до повече емоционална стабилност сред котките. Котките са естествени ловци и любопитни същества и се нуждаят от определени нива на дейности, които да отговорят на всички тези нужди. Това важи особено за котки, които живеят у дома и не излизат навън - мъркащият приятел може да е фен на течаща вода или може да иска да преследва играчки с пръчки, но каквото и да е, осигуряването на дейности за домашните котки е от съществено значение за тяхното физическо и психическо здраве.

Котките често се възприемат като дистанцирани същества, но независимостта и самоувереността са различни от тревожното или дистанцираното поведение. Проучването установява още, че стопаните с по-мил и спокоен характер имат котки, които са по-малко агресивни, тревожни и отбягващи.

Интересно е, че този модел е верен навсякъде - един тревожен собственик може да има по-тревожна котка, докато собственик, който е обградил мъркащия приятел с играчки, отделя време да се забавлява с него, обучава го на трикове и т.н. има котка, която е социална, весела и обича да играе. Средата, в която се намира вашата котка, и степента на социализация, до която тя има достъп в тази среда, може да повлияе на нейната личност и поведение, точно както при децата или кучета.

Ако искате да изградите силна връзка с котката си, но смятате, че вашата собствена личност е тревожна през повечето време, това е съвсем валидно и нормално! Все още можете да имате доста добре приспособена котка, като изградите връзка, на базата на доверие. Един от начините да направите това е да приложите рутина с вашата котка, като редовно хранене в график или поддържане на донякъде предсказуемо време за лягане през повечето нощи. Поддържайте тоалетната чиста, купичките за храна и вода свежи и вие сте на път към страхотни отношения с вашата котка.

Друг чудесен начин да се свържете с вашата котка е да ѝ осигурите забавни дейности, в които да се включи. Това не само ще потуши скуката, но също така може да облекчи стреса и да осигури забавление в дома, което може да направи мяукащия спътник много по-щастлив и здрав. Може да опитате с диспенсери за вода във фонтан, хамаци за прозорци, подложки за драскане и най-различни играчки.

И все пак не бива да забравяме, че котките приличат и на биологичните си родители. Това означава, че не всичко е въпрос на общуването с вас и някои мъркащи животни трудно биха поддали на обучение от ваша страна. Просто направете всичко възможно гальовният приятел да е щастлив и здрав - посещавайте рутинно ветеринарен лекар, поддържайте тоалетните чисти, установете график за хранене, играйте с котката си и ще имате чудесен мяукащ спътник!