Още от момента, в който родят, котките-майки започват активно да се грижат за малките си – почистват ги, кърмят ги, защитават ги и ги въвеждат в „котешкия свят“. Те продължават да ги възпитават, докато малките не пораснат достатъчно, за да могат да се отбият и започнат самостоятелен живот.

Причината се крие в това, че котките използват основно обонянието – а не зрението – за разпознаване. Миризмата на една котка може бързо да се промени след преместване в нова среда, особено ако е подложена на нова диета, стрес или други животни.

Продължителността, през която майката помни малките си, зависи от това дали семейството продължава да живее заедно. Ако котките останат в една и съща среда, майката обикновено разпознава потомството си дори след като порасне. Тя може да запази майчинското си поведение спрямо котенцата – да ги ближе, да ги „поучава“ и дори да им носи храна, въпреки че котенцата вече се справят сами.

Но ако котенцата бъдат отделени от майка си скоро след отбиването – както често се случва – тя ще забрави миризмата им в рамките на няколко седмици. Това често се забелязва от собственици, които срещат отново майка и пораснало коте – без никаква видима реакция на разпознаване между тях.

Котките често показват към своите хора същия тип привързаност, който изпитват към майка си. Затова много собственици вярват, че котката ги възприема като свои „осиновители“.

Специалисти по котешко поведение и ветеринарни лекари смятат, че котките вероятно не ни възприемат буквално като родители. Но те се отнасят към нас с подобно уважение и обич, които изпитват към майка си – гушкат се, следват ни, мият ни косата или облизват ръцете ни. Това са същите действия, които извършват към майката в ранните етапи от живота си.

Котките са уникални по отношение на размножаването си. Едно котило може да има няколко бащи, тъй като женската може да се чифтосва с различни мъжки по време на разгонване. Това обяснява защо котенцата в едно котило често изглеждат различно.

Поради липсата на моногамия и на стабилна родителска роля от страна на мъжките котки, е много малко вероятно те да разпознаят собствените си потомци. В някои случаи котараците може да останат около женската и малките, и дори да проявят защитно поведение. Но най-често мъжките котки игнорират малките и не показват бащинско отношение в смисъла, в който хората го разбират.

Котенцата обикновено напускат майката между 8-та и 16-та седмица. До този момент те вече трябва да са отбити и да преминат на твърда храна.

Ако някога сте наблюдавали майка-котка в момент на раздяла с нейно котенце, вероятно сте забелязали, че тя разбира какво се случва и проявява признаци на тревога. Може да обикаля дома, да търси липсващото коте, да мяука или да се държи неспокойно. Това поведение е напълно нормално и обикновено трае само два-три дни.

След този период майката бързо се адаптира към новата ситуация – такъв е естественият ѝ инстинкт. Това означава, че котенцето вече е готово за самостоятелен живот.

Не само майката, но и котенцето преживява раздялата с братята и сестрите си. Те често спят сгушени заедно, играят и учат едно от друго. След раздялата котето може да проявява тъга или дезориентация. Затова се препоръчва, ако е възможно, да се осиновят две котета от едно котило, за да преминат по-лесно периода на адаптация.

Ветеринарни лекари препоръчват котенцето да остане при майката и котилото си поне до 10–12 седмична възраст. Този допълнителен период е от ключово значение не само за физическото, но и за емоционалното и поведенческото развитие на малкото. По-дългото кърмене спомага за изграждането на по-силна имунна система, а постоянният контакт с майката и братята/сестрите му помага на котенцето да усвои важни социални умения – като контрол на захапката по време на игра, разчитане на телесната комуникация и установяване на йерархия.

Освен това, ранното отделяне може да причини стрес, който да се прояви в бъдеще чрез страх, агресия или трудности при свикване с новата среда. Котенцата, които са имали достатъчно време да израснат в спокойна, стабилна и обогатена среда, обикновено са по-уверени, общителни и лесно се адаптират към новия си дом. Затова, ако обстоятелствата позволяват, е най-добре да се изчака поне до 12-тата седмица, преди малкото мяукащо същество да започне новия си живот с вас.

Котките разчитат основно на силно развитото си обоняние и слух, за да разпознават хората и останалите животни около себе си. Всеки човек и животно имат уникален аромат, който котката запаметява и свързва с определени спомени и емоции. Когато се приберете у дома, котката ви може да ви идентифицира още от вратата именно по вашата миризма. Освен това, гласът ви е друг важен маркер – изследвания показват, че котките могат да различават гласа на своя стопанин от този на непознат. Макар че котките могат да различават и по визуални признаци, за тях най-важни остават миризмата и звукът, които използват за създаване на дълготрайни асоциации със своето семейство и среда.

Вижте още: Колко дълго котките помнят даден човек

Макар че майката се адаптира сравнително бързо към раздялата, малките котенца може да преживяват лек стрес. Новият стопанин може да забележи, че котето е тъжно, мяука жално или изглежда неспокойно – това е напълно естествена реакция.

Този преходен период обикновено трае не повече от една-две седмици. Котетата са много адаптивни и бързо се привързват към новата обстановка, особено ако бъдат посрещнати с грижа и внимание.

Ако сте се подготвили добре – обособили сте специално място за котето, осигурили сте му котешко дърво, играчки и легълце – адаптацията ще протече много по-плавно. Играта, общуването и търпението от ваша страна ще помогнат на новото мяукащо приятелче да свикне по-бързо и да започне да се чувства у дома.

Скоро то ще ви приеме като своя „глутница“ и ще споделя с вас не само игри и гушкане, но и любимото си място за сън.

Основни принадлежности, които ви трябват преди да осиновите коте

Как да подготвим дома си преди да осиновим коте

Как да намеря изгубено у дома коте