Трябва да започнем от момента, в който котките и хората са се свързали. Котките и хората имат общ прародител, който датира от 92 милиона години. Днес все още споделяме 90% от нашата ДНК с нашите домашни любимци. Опитомяването на котките вероятно е станало при много по-различни обстоятелства от това на кучетата.

Антропологични и археологически доказателства сочат, че нашата връзка с котките е започнала преди около 9500 години в Близкия изток. Важно е да запомните, че кучетата и хората са били конкуренти в ловните полета, както и котките. Ранните хора са убивали както животни, така и сродните им видове. Кучета може да са преодолели разликата, като са били смели и са приемали храна от хора.

От друга страна, котките вероятно са започнали като хищници на гризачи, които са съществували близо до човешки селища. В края на краищата, оцеляването зависи от опортюнистичното хранене. Както всеки собственик на домашен любимец ще ви каже, връзката, която имате с котка, се различава от тази с куче.

Несъмнено вашето коте получава известни знаци от вас за това дали е сладко. Това повдига въпроса какво виждат котките в хората? Нека разгледаме физическата страна на отговора. Вашата котка вижда света много по-различно от вас. Те са късогледи, със зрение 20/100. Те обаче могат да виждат по-добре на тъмно, с около 20% от светлината, от която се нуждаем.

Тези неща влияят на начина, по който вашата котка ви вижда и реакцията ви на тяхното поведение. Проучване, публикувано в „Journal of Vision“, разглежда дали котките и кучетата могат да разпознават своите собственици. Резултатите може да ви изненадат. Кучетата правят връзката над 88%, докато котките само 54%, което почти можете да отдадете на случайността. Заслужава да се отбележи, че котките разпознават други от своя вид над 90%.

Доколко гальовните приятели са наясно дали ги мислим за сладки или не - е трудно да се каже.

Не забравяйте, че котките са доста изразителни с емоциите си. Те ще ви уведомят, когато нещо ги дразни с пляскане с опашка или още по-директно - с драскане или ухапване. Те също ще се търкат във вас, когато наближи времето за хранене и може би ще ви поздравят, когато се приберете. Вашият домашен любимец вероятно ще мърка, когато се гушкате с него. Може и да месят с лапи около вас. Това са все неща, които котките биха направили с друг от техния вид.

Проучване, публикувано в списание „Animal Cognition“, установява, че котките наистина могат да разпознаят гласа на собственика си и да го различат от другите. Интересното е, че котките реагират, като се обръщат на гласа на собственика си и го поглеждат. Това доказва, че гальовните животни разбират, познават гласа ни и могат да реагират, когато ги повикаме. Понякога разпознават и имената си.

Несъмнено комуникацията между котка и нейния собственик съществува на разбираемо ниво. Домашният любимец може да научи името си. И това не е всичко. Котките разчитат емоциите на стопаните си. Ако се държат сладко, вие вероятно им отговаряте положително и им се радвате, а това а знак за гальовния приятел, че комуникацията ви е положителна. Тъй като котката използва определени вокализации, за да комуникира конкретни неща, следва, че те също биха научили това от вас.

Знаем, че котките обичат да си играят и изглеждат истински щастливи, докато го правят. Ако свързваме сладостта като част от играта, логично е да предположим, че те знаят, че правят нещо, за да привлекат вниманието ви. За коте, което обича стопанина си, това е наградата за това, че действа по начин, който забелязвате и реагирате на негвия зов за внимание. Следователно, да, ние вярваме, че котките знаят, че са сладки.