Ако въпреки че смятате, че има изграден навик да върши работите си навън, косматият ви другар продължава да се изхожда и из дома ви, зад поведение може да се крият няколко основни причини.

Първата и най-важна стъпка е да изключите медицинските причини. Това включва да уговорите час за преглед при ветеринарния си лекар, който да провери щателно домашния ви любимец за: 

Всяко медицинско състояние, което може да причини възпаление на червата на домашния ви любимец или да му попречи да се „стиска“, може да е причина за зачестилите инциденти. Една от най-често срещаните причини за поява на стомашно-чревните заболявания при кучетата са чревните паразити (глисти).

Косматият ви другар може да влезе в контакт с тях на двора, в близкия парк за кучета или при взаимодействие с други четириноги. Освен възпаления на стомашно-чревния такт, наличието на глисти води до диария, кръв и/или слуз в урината.

Хранителните алергии/непоносимост към определени продукти също могат да причинят стомашно-чревно разстройство при домашните ни любимци. Въпреки че не са толкова често срещани, между 10-15% от кучетата, диагностицирани с хранителна алергия, показват признаци както на кожни проблеми, така и на стомашно-чревно заболяване, обикновено – под формата на редки изпражнения. 

Обичайните хранителни алергии при четириногите са към говеждо, млечни продукти, пиле, пшеница и агнешко. Засилената честота на изхождане и меките, но оформени изпражнения на животното, съчетани с наличието на повече газове и къркорене на стомаха – това са признаците, за които да следите. 

Тревожността от раздяла е все по-често срещан проблем при някои четириноги, особено ако на лице е рязка промяна в обичайната им рутина, свързана с това колко често сте у дома с тях. Ако вашият космат другар е свикнал да сте вкъщи с него през деня, а след това графикът ви се промени и ви се налага да отсъствате за по-дълги периоди, това може да е разстройващо за вашия питомец.

Кучетата, които изпитват тревожност при раздяла обикновено стават нервни още, докато се приготвяте да напуснете дома си (обувате се, взимате ключовете и тн.), а щом излезете следват епизоди на хленчене и деструктивно поведение, включително – изпускане по малка и голяма нужда. 

Възможно е домашният ви любимец да се изхожда вътре, защото нещо навън го плаши или предизвиква тревожност. Някои кучета са по-нервни като цяло и силни звуци като преминаващи в близост превозни средства, кучешки лай, гръмотевици, викове на хора или шум от строеж могат да допринесат за поява на страх и безпокойство.

Дъжд, сняг, вятър (факторите на околната среда), скейтбордове, куфари или велосипеди в близост – всичко това може да стресне или уплаши кучето и то да откаже да се изходи навън, а да предпочете да свърши нуждите си на спокойствие у дома. 

Някои кучета може да се изхождат у дома, защото не са прекарали достатъчно време навън, за да отидат до тоалетната. Ще се зачудите как това е възможно – та вие сте били поне половин час в градинката пред блока, например. Истината е, че когато домашният ви любимец излиза навън, той обикновено е „зает“ да подуши и изследва околната среда за нови гледки, миризми или звуци. Така че – ако вашият космат другар прекарва много време в проучване и гонене на следи, вместо да уринира и дефектира, реално може да няма достатъчно време да се изходи на открито.

Повечето кучета имат установен график на хранене, разхождане и дори свикват, че е време за игра в определени часове от деня (ако ги научите, разбира се!). Ако има рязка промяна в тази рутина, животното може да не е подготвено, а това да допринесе за нежелано изпускане у дома. 

С напредването на годините домашният ви любимец ще загуби част от уменията, които е имал като млад, неминуемо е. Не е необичайно за по-възрастните кучета да започнат да показват леки признаци на кучешка когнитивна дисфункция и лека деменция, при които започват да забравят определени заучени поведения. Освен изпускането, това включва и лутане, повишена тревожност и дезориентираност. 

Друг фактор, свързан с възрастта, е артритът. По-старите четириноги, които изпитват болки в тазобедрената става или коленете, може да изпитват по-големи трудности да заемат позиция за дефекация, така че за тях би било по-голям проблем да свършат всичко навън, по време на разходка.

Внезапните промени в диетата на косматия ви спътник могат да доведат до стомашно-чревни разстройства. Независимо дали се дължи на това, че изпробвате нова марка храна или лакомства, или животното се е докопало до кофата ви с боклук, чревния му тракт в никой случай не се справя добре с подобни резки промени. 

Това е така, защото рязката промяна на менюто може да причини огромна промяна в биома на микрофлората (добрите и лошите бактерии), които изграждат чревния тракт на кучето ви. Този дисбаланс може да причини разстройство, а то – до чести инциденти. 

Независимо каква е основната причина за дефекацията на вашето куче на закрито,

Вместо това, ето няколко стратегии, които да опитате, за да постигнете дългосрочно разрешаване на проблема.

Важно е да проверите дали действително няма медицинска причина, която да кара домашният ви любимец да върши работите си у дома, а не навън. Ветеринарният ви лекар, след като му споделите за проблема, ще назначи редица тестове, за да диагностицира проблема и ще назначи лечение за отстраняването му. 

Лечението на поведенческите проблеми, свързани с тревожност при раздяла, най-често включва някаква форма на промяна – на рутината, на държанието или десенсибилизация. Отново – консултирайте се с ветеринарния си лекар за препоръка за професионален треньор или кучешки психолог, които да ви помогнат за конкретния проблем.

Ако домашният ви любимец започва да показва признаци на лека деменция или когнитивна дисфункция, насрочете преглед при ветеринарен лекар. Има лекарства и специални диети за възрастни четириноги, които да им помогнат да се ориентират в този нов етап от живота си.

Ако кучето ви се разсейва от мисията си да отиде до тоалетна, можете да му помогнете да се съсредоточи. Вместо, например, да си играете с него веднага, щом се приберете от работа, незабавно сложете каишката и започнете разходката. След като уринира и се изходи, похвалете и наградете с лакомство животното, за да подсилите ефекта. 

Всеки път, когато сменяте марката на храната на кучето си или дори вида й, важно е привикването към новата храна да се случва постепенно – в продължение на поне седмица. 

Започнете като смесвате 25% от новата със 75% от старата храна в продължение на два дни. Постепенно увеличавайте пропорцията, докато след седмица неусетно ще сте преминали напълно към новата храна.

Вижте още: Как правилно да сменим храната на кучето си