Какво обаче се случва, ако най-големият страх на вашия домашен любимец са другите кучета? Та те са навсякъде! Извън дома ви е практически невъзможно да попречите на четириногия си другар да види, ако не и – да си взаимодейства от време на време с нещото, от което се плаши най-много. 

Изглежда и звучи обезсърчително, знаем, но добрата новина е, че има начини да помогнете на косматия си другар да се чувства по-уверен и да се стресира по-малко, когато в близост до него има други четириноги. 

Когато разхождате домашния си любимец на каишка, например, той не може да избяга от приближаващо се куче, нали? И когато „бягството“ не е опция, следващият курс на действие е „борбата“. 

Ако подозирате, че вашето куче се страхува от други четириноги, първата стъпка е да им попречите да осъществят взаимодействие, което може да доведе до негативни преживявания. Не забравяйте обаче, че това все пак са животни – дори и най-добре обученото куче на света може да изпадне в ситуация, при която да се отключват непредвидими реакции. За да избегнете неприятни изненади, ето няколко насоки, към които да се придържате:

Краткият отговор е не. Когато успокоявате домашния си любимец с мили думи и обич, вие не засилвате страха му по начина, по който похвалите или наградите засилват други поведения. Страхът не е реакция, породена от логиката. 

Да помислим за това от човешка гледна точка. Логично ли е някой от нас да се страхува от паяци, като повечето т тях са напълно безобидни? А какво да кажем за факта, че има хора, които изпадат в ужас още със сядането в самолет, когато този вид транспорт е по-безопасен от шофирането, например? Не. Страхът идва от дълбоко вкоренена емоция, а не следва логика. 

Ако приятел, който се страхува от летене, седи до вас по време на полет, кое е по-вероятно да го накара да се почувства по-добре: да му крещите или да му кажете спокойно, че няма нищо страшно, разсейвайки го със забавни истории и чаша вино, например? Бъдете сигурни, че ако тръгнете по пътя на добротата и разбирането, има голяма вероятност да промените негативната асоциация на въпросната личност. И по време на следващия полет той да си спомни с положителна нотка за преживяването, което е имал с вас. Ако продължавате така с течение на времето страхът на вашия приятел от летене може би няма да изчезне напълно, но е много по-вероятно да намалее, отколкото да се увеличи. Е, същият принцип важи и при успокояването на страхливо куче.

Тъй като страхът е дълбоко вкоренена емоционална реакция, да помогнете на домашния си любимец да го преодолее може да се окаже трудно. Няма ясен или лесен път, който да ви начертаем, а и всяко четириного се движи с различно темпо.  

Десенсибилизацията и контракондиционирането са най-добрите възможности, които имаме, за да помогнем на косматия си приятел да преодолее страха му. Накратко, ето как работят въпросните методи:

Колко близо може вашият домашен любимец да доближи непознато животно, преди да започне да показва външни признаци на страх? Това разстояние може да бъде 100 или 5 метра. Без значение колко е то, направете всичко възможно никога да не позволявате на питомеца си да се доближава по-близо, поне в началото на обучението. 

В дадения момент близостта с други кучета предизвиква отрицателна емоция у вашия домашен любимец. Целта ви е да промените това, превръщайки го в нещо положително. За да го направите, трябва да накарате животното да мисли, че появата на друго четириного на безопасно разстояние е предзнаменование, че ще му се случи нещо прекрасно. Ако на хоризонта се появи друг домашен любимец – време е да извадите лакомствата от джоба си! Давайте ги бързо, едно по едно, докато животното излезе извън полезрението на вашия питомец. Ако можете, използвайте награди с по-висока стойност. Скучните гранули или пакетирани бисквитки няма да ви отведат много далеч при този вид обучение. 

Използвайте всяка възможност, за да практикувате схемата десенсибилизация-контракондициониране. Погрижете се винаги да имате лакомства със себе си, за да можете да сте подготвени по време на разходка.

След като домашният ви любимец е в състояние да гледа спокойно как друго четириного преминава покрай него, намалете буферната зона. Ако, например, сте започнали на разстояние от 100 метра, опитайте с 50 м. Ако преди са били 5 крачки, нека станат 3, например. Следете реакциите на кучето си и бъдете готови за награждаване. Продължавайте да намалявате праговата дистанция с течение на времето, оставяйки вашият домашен любимец да ви насочва кога е готов да напредне.  

Много хора и стопани на четириноги сякаш са напълно уверени, че кучетата трябва да си играят с други себеподобни. И ако това не се случва естествено, значи нещо не е наред. Истината обаче е, че това, което домашният ви любимец вероятно иска повече от всичко в живота си, е да бъде близо до вас. За много кучета играта с други от техния вид не е чак толкова вълнуваща или интересна. 

Дори да постигнете забележителен напредък с домашния си любимец и той да преодолее страха си от други четириноги, едва ли ще е особено ентусиазиран от идеята да отиде в кучешкия парк или близката градинка. И това не бива да ви тревожи, тъй като означава само, че вашият космат другар може и да не допусне толкова близо до себе си други кучета, но вече няма да се стресира в тяхно присъствие. 

Замислете се, хората също сме придирчиви към това с кого прекарваме времето си. За това и вашата цел е да изградите увереност у четириногото си другарче, то да започне да се движи уверено и без страх, а не да бъде „социална пеперуда“.