Има много причини кучето ви да не изгаря от видим ентусиазъм, когато дойде време за разходка. Понякога може да се дължи на възрастта – някои четириноги може да изпиват дискомфорт, докато други може да се борят със страх, свързан с излизането извън зоната им на комфорт (дома ви). Добрата новина е, че има някои неща, които можете да направите, за да промените нагласата на животното към ежедневните разходи.

Често кученцата биват осиновени, преди да бъдат обучени на каишка, така че е много вероятно да отделите известно време, за да демонстрирате на домашния си любимец как се случват нещата – от поставянето до нашийника/нагръдника, до самите разходки. В останалите случаи – началото следва да бъде поставено с изграждане на положителни асоциации у кутрето. 

Преди смело да излезете през вратата с кученцето си, ще трябва да го свикнете с каишката/нагръдника. Повечето стопани на четириноги започват обучението още у дома – добре е кутрето да посвикне да ходи с каишка на закрито, преди да излезете навън. Не пестете похвалите, лакомствата и гушкането! Можете да направите момента още по-вълнуващ, като използвате весел, леко висок тон, когато говорите за каишката. 

След като животното свикне, закачете го за повода и го оставете да се разходи свободно, влачейки го след себе си. Наблюдавайте го, докато прави това упражнение, тъй като не е изключено да се заплете, а това да доведе до объркване. След известно време извикайте животното и го наградете с лакомство. 

След като кученцето ви се почувства удобно с нашийника/нагръдника си и може да ходи удобно до вас, като държите повода на закрито, време е да изпробвате уменията му навън. 

Въоръжени с положителен, развълнуван глас и любимите му лакомства, започнете с малки разходки в градинката около блока ви. Всеки път увеличавайте продължителността им, а за да насърчите допълнително положителните асоциации, можете да отидете на някое забавно място или да поиграете забавна игра навън. 

Трудности в началото ще има, но с практика те скоро ще изчезнат, а животното ще заобича разходките и всичко, което върви с тях.

Има много вероятности защо едно куче няма желание да излиза на разходка. Добрата новина е, че ако идентифицирате причините рано, можете да ги сведете до минимум и да промените нагласата на животното, свързана с ежедневните му излизания навън.

Ето някои често срещани причини, поради които едно четириного може да не иска да излиза на разходка:

Всеки, който някога е носил пуловер с висока яка, познава първоначалния дискомфорт от нещо, плътно около врата си. А сега си помислете, че някой прикрепя допълнително тежък предмет, докато носите този пуловер, и ви дърпа за него. Не звучи никак забавно, нали?

Решението: Заложете на нагръдник вместо нашийник, тъй като той разпределя дърпането към гърдите и тялото, а не го концентрира във врата. Това е особено важно за мини, той и брахицефални породи, които могат да страдат от затруднено дишане или колапс на трахеята. 

Както вероятно може да си представители, тежките каишки и стегнатите нашийници не са най-удобната комбинация на света.

Решението: Опитайте различни нашийници или нагръдници, за да видите какво харесва най-много на домашния ви любимец. Материалите, от които са изработени, могат да паснат и да се усещат различно. 

Безпокойството е една от най-честите причини, поради които кучетата не искат да се разхождат. Може да се страхуват от каишката, външния свят, колите, шумовете или хората с домашни любимци, които могат да срещнат по пътя си. Признаците на страх включват свиване, задъхване, хленчене, треперене, изпускане и опити за бягство.

Решението: Правете разходки по различно време сутрин и вечер. Постоянно наблюдавайте и при нужда – награждавайте кучето си, за да му помогнете да замени негативните асоциации с положителни. Хвалете го на всяка стъпка – от закопчаването на каишката, през прекрачването на външната врата и първите няколко стъпки навън. 

Разбираемо е, че много кучета отказват да ходят или дори да стават от леглото си, когато изпитват болка. Това, което може да изглежда за вас като упорито колебания, може да е начинът на животното да ви покаже, че нещо не е наред. 

Решението: Заведете кучето си на ветеринарен лекар. Само той, след провеждане на обстоен преглед, може да определи какво не е наред с домашния ви любимец и да назначи подходящо лечение. Ако животното действително изпитва болка, оставете разходките, докато не се почувства по-добре.

Понякога кучетата много приличат на малки деца. Ако се забавляват и не искат да си тръгнат, просто ще откажат да го направят. Бутане, дърпане, теглене... животното ще направи всичко възможно, за да ви попречи да го притесните.

Решение: Изчакайте самото куче да ви погледне и когато го направи, тогава му дайте едно лакомство – за привличане на вниманието и хвърлете друго в посоката, където искате да отиде. Това ще пренасочи хода на мислите му и ще го накара да се заинтересова да тръгне с вас. 

Докато много от тези проблеми могат да бъдат разрешени у дома с търпение, любов и постоянство, има някои домашни любимци, които може да се нуждаят от малко допълнителна помощ. Намирането на професионален дресьор може да помогне както на вас, така и на кучето ви да преодолеете всякакви проблеми и да се върнете към забавлението, което носят съвместните разходки.