Когато мъничетата се раждат, те не могат да виждат или чуват много добре и следователно са изключително зависими от майка си. Тяхната зависимост обаче избледнява сравнително бързо (особено в сравнение с хората). След приблизително три седмици котенцата започнат да изследват околната среда.

На възраст около четири седмици майката ще започне да отбива котенцата си, като ги учи как да ловуват, „разубеждава ги“ от кърменето и може би ги премества по-близо до мястото, където се съхранява твърда храна.

На възраст около 10-12 седмици, котенцата са напълно отбити и са достатъчно големи, за да бъдат отделени от майка си. Котките-майки реагират по различен начин на своето все по-независимо потомство, отколкото хората. Котешките майки може да са малко разстроени или объркани в началото. Те могат да търсят котенцата из къщата или да мяукат вместо тях, очаквайки те да отговорят. Това поведение може да изглежда малко тъжно, но ще продължи само няколко дни и след това котката ще се върне към нормалната си рутина.

Може да изглежда безчувствено една котка да пусне котенцата си толкова лесно, но това поведение е напълно естествено. Мъркащите животни не изпитват копнежа, който повечето човешки родители биха изпитали, когато са разделени от потомството си.

Ето още един интересен факт, който трябва да отбележите: ако съберете котката си заедно с нейните възрастни деца след дълъг период на раздяла, тя няма да ги разпознае. Когато майката и нейните котенца гнездят заедно, те имат уникална миризма, която всички разпознават. След като котето напусне гнездото, този аромат бързо изчезва. Ако донесете порасналото дете на вашата котка у дома, това само ще й причини стрес, тъй като котката ще ѝ мирише на непознат.

Всичко това може да изглежда малко тъжно за нас, хората, но в крайна сметка е добра новина. Ако някога сте се притеснявали, че на вашата котка ѝ липсват котенцата, можете да сте спокойни: тя не го прави и е напълно доволна от живота си с вас.