Всеки стопанин на представител на породата ще потвърди, че Чухуахуата е много бързо кученце. Освен че са склонни към силно защитническо поведение, тези мъници лаят силно, а ако се почувстват уплашени – когато изпитват болка или усетят заплаха, са склонни и към прояви на агресия.   

Не бива да забравяме, че докато хората се защитаваме с ръцете си, то домашните ни любимци използват за целта устата си. Ето защо кучетата хапят. Знаем, че някои четириноги като Доберман, Ротвайлер или Немска овчарка имат по-силна захапка от други. За това, мнозина от вас може би ще се запитат – къде се нареждат малките Чихуахуа в тази класация?

Досещате се, че силата на ухапване на едно Померанче или Питбул няма да е еднаква. Основната причина за това се крие във факта, че мощността на ухапването от кучето, независимо колко силно или мускулесто е то, винаги се определя от размера му.

Тъй като Чухуахуата е куче с малък размер, се смята, че силата на ухапване е и по-малка. Въпреки че на теория това е така, всеки, който е пострадал от атака на представител на породата ще ви каже, че нараняванията, които е получил, никак не са за подценяване.  

Като сила ухапването на Чихуахуа се равнява на 150 – 180 PSI (паунда на квадратен инч). За сравнение – тази на Ротвайлера е 328 паунда, а на Питбула – 235 паунда. Както виждате, разликата не е чак толкова голяма, нали?

Макар че едва ли ухапването от Чихуахуа може да е толкова силно че да разкъса плътта ви, зъбките на кучето със сигурност ще пробият кожата, причинявайки ви кървене. 

Колкото и малко да е едно четириного, колкото и „нежно“ да е ухапването му, не бива да си правите илюзии, че няма да усетите болка. Замислете се – дори, когато ви ужили пчела усещането не е никак приятно, нали?

Всяко ухапване от куче е болезнено и причинява някаква форма на травма, болка, стрес и поне малко кървене. За това и най-добрият начин да се справите с ухапванията е просто да ги избягвате напълно. Разбира се, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Случват се непланирани инциденти и дори най-опитните собственици на домашни любимци не са застраховани. 

Като общо правило, кученцата от тази порода са лоялни и силно привързани към стопаните си, а най-любимото им занимание е да прекарват време със стопанина си. Сами по себе си, те не са агресивни, но могат да станат и нападателни, ако усетят, че имат причина за това. 

Агресията може да се прояви дори и при най-мирните и спокойни кучета, като обикновено за това си има конкретна причина. Някои от най-честите неща, които „отключват“ подобно поведение у четириногите, са: 

Кучетата са чувствителни същества. При женските Чихуахуа се наблюдава нещо, което се нарича „майчина агресия“ и обикновено се случва през първите седмици след раждането. Това е период, когато много хормони преминават през тялото на кученцето и то трябва бързо да се научи как да се справи с тях. Именно за това, животното се нуждае от повече спокойствие и сигурност. И както се досещате, женската е склонна да защитава ревностно своето пространство и спокойствие. А това може да доведе до агресивно поведение.

Това обикновено се случва през първите няколко седмици до навършване на около 4 месеца. Растежът на зъбките е стресиращ и може да причини нервност и дискомфорт на домашния ви любимец. В резултат на това четириногото ще се опита да хапе и дъвче всичко, попаднало пред очите му, за да облекчи болката си. 

По време на тази фаза е важно да осигурите на четириногото подходящи играчки, които да дъвче. 

Когато изпитват болка, кучетата са склонни да нападат, като това е общовалидно правило – без значение размер, порода или темперамент. Всеки път, когато се опитате да докоснете чувствителното място, това агресивно поведение ще се проявява. 

Ако подозирате, че вашето Чихуахуа се е наранило или изпитва физически дискомфорт, свържете се с ветеринарния си лекар за съвет. 

Кучетата обичат да си играят – няма спор, че това е едно от любимите им занимания. Когато подхождат твърде ентусиазирано към забавленията обаче, те могат да станат една идея по-агресивни от обичайното. Важно е да не насърчавате това поведение – дори и да ви изглежда съвсем безобидно. 

Както споменахме по-горе, кучетата са склонни да стават агресивни, когато са уплашени. Домашните ни любимци са териториални същества, които са склонни да защитават дома и семейството си, без да се замислят за размера си. Чухуахуата не прави изключение от правилото. 

Сравнително често се случва представителите на породата да покажат признаци на агресия, ако някой, когото не познават, навлезе в пространството им или посегне към тях по-рязко, опитвайки се да ги погали. 

Не отминавайте с лека ръка ухапването от страна на домашния ви любимец, оправдавайки го с факта, че Чихуахуата е малко куче и следователно няма да ви заболи много. Необходимо е да се реагира незабавно. 

Дръпнете ръката си и кажете твърдо „Не!“, „Ох!“ или „Не, така!“. Важно е животното да свърже определени думи с действия, за да разбере, че е направило нещо нередно, което не ви допада. 

След като изразите недоволството си от ухапването, най-добрият подход е да игнорирате кученцето през следващите няколко минути – това действие ще го обезкуражи и ще му „съобщи“, че ако продължава да прави така, то вие ще го лишите от вниманието си. А както знаем – малко неща са по-ценни за домашните ни любимци от това!

Бъдете последователни с обучението на Чихуахуата. Да, може да бъде известно предизвикателство и да ви отнеме време, но е важно да научите животинчето поне на основни команди.