Първо ще трябва до помоговорим за това как гальовните животни виждат света като цяло. Има няколко ключови разлики между това как работят очите на котките и и нашите. Първо, котките имат по-широко зрително поле от хората – те могат да виждат около 200 градуса, а ние  - 180. По същество това означава, че котките имат по-добро периферно зрение от хората.

Гальовните животни нямат много ясно зрение на разстояние - те могат да виждат само на около 6-7 метра пред себе си, преди нещата да се размажат. За сравнение, хората могат да виждат около 30-60 метра в далечината, преди светът да се размие.

И накрая, очите на котките са пълни с фоторецептори, които влияят на начина, по който виждат, когато осветлението не е добро. В резултат на това котките имат много по-добро нощно виждане от хората, което е техен пръв приятел при ловуването.

Една разлика между човешкото и котешкото зрение, която все още не сме разгледали, е цветът. Според разследване на Wired, фоторецепторите на котките са най-чувствителни към дължини на вълните в синьо-виолетовия и зеленикаво-жълтия диапазон, но те могат да видят и малко зелено. Това означава, във функционален смисъл, че котките са основно червено-зелени далтонисти. Снимките и светът като цяло ще изглеждат по-малко жизнени за котките и детайлите ще бъдат по-трудни за виждане.

Да поговорим и за това как мъркащите приятели обработват честотата на кадрите и как това се различава от хората. Нашите мозъците обработват изображенията във филм, като стандартната честота на кадрите на филма е 24 кадъра в секунда. Светлината също играе съществена роля.

Ако е между 50 Hz и 90 Hz, човешкото око вижда добре видеото. Мъркащите животни обаче, вероятно се нуждаят от видео, което е с по-висока честота, за да виждат ясно изображенията, които се движат във видеото.

Котките обработват визуална информация много по-бързо от хората и за техните очи нашите по-стари, стандартни 50Hz телевизори обикновено изглеждат така, сякаш излъчват умопомрачително, изкривено трептене (възможно е да са). Интересното е, че проучванията показват, че тази скорост на обработка варира значително сред отделните индивиди и че някои „по-бавно“ мислещи котки ще видят тези 50Hz изображения добре. Повечето котки обаче биха предпочели да гледат със 100Hz кадрова честота на картината.

Според проучване, вероятно всички за нашите гальовни приятели, всички човешки лица изглеждат почти еднакво. Когато изследователите показват на котките снимки на човешки лица - на техните собственици и хора, които не познават - всъщност котките избират собственика си само в около 54 процента от времето.

С други думи доколко мъркащите приятели виждат снимки и разпознават нас или дори самите тях - не е много ясно и вероятно не се справят много добре в това. Не се разстройвайте, защото мъркащите приятели се справят много по-добре с миризмите и разпознаването на гласа, така че едва ли ще ви сбъркат, ако ви подушат или чуят гласа ви.