Може би четириногият ви другар е енергичен, дружелюбен, обича хората и се радва на вниманието им? Или може би по-скоро обича да остава сам, не е почитател на игрите с други себеподобни и предпочита спокойното време в почивка?

Оказва се, че кучетата наистина имат различни характери и някои показват признаци, че обичат хората, докато други са склонни да стоят леко в страни от всеобщата глъчка. 

Същите признаци, които проявяват хората, които определяме като интроверти, се отнасят и за домашните ни любимци. Ако кучето ви не обича да си играе с други четириноги и предпочита собствената си компания, то това е един от първите признаци, които можете да забележите. 

Ако четириногото стои до вас в парка за кучета или просто се вглъбява в играта с топката си, това също е знак за интровертност. Вероятно домашният ви любимец няма да харесва и големи тълпи, лесно ще се изнервя в присъствието на много или непознати хора, може да изглежда стресиран, да прибира опашката плътно между краката си, а ушите – плътно назад.  

Обичайно интровертното куче предпочита да се съсредоточи върху вас и разходката си, като рядко проявява интерес към други четириноги, изпречили се на пътя му. Ако домашният ви любимец спада към този тип, то той вероятно не си пада по срещи с нови хора, може да изглежда плах и сдържан или да се държи абсолютно незаинтересовано спрямо човека, който идва да го поздрави. 

Подобно на хората, вашето интровертно куче може да има и моменти, в които ще се радва да бъде сред хора, да се гушка и да привлича цялото внимание върху тях. Тези случки обаче, ще са по-скоро инцидентни и вероятно ще са последвани оттегляне за сън и презареждане. 

Да бъдеш интровертен и екстровертен, както знаем, не е само човешка черта, а нещо, което засяга почти всички бозайници – включително кучетата. 

При някои домашни любимци екстровертната тенденция е заложена в ДНК-то им, докато други имат интровертни черти. Например, породите, които са отглеждани за охрана или защита (Акита и Чау-Чау, например) като цяло са по-дистанцирани и нямат особено желание за взаимодействия с други четириноги. 

Няма как да обучите кучето си да бъде или да не бъде интроверт.  То има своята специфична индивидуалност, която носи още от деня, в който се ражда и това не е нещо, което непременно можем да променим. 

Можете да опитате различни форми на социализация, за да помогнете на животното да излезе от черупката си, но най-важното, което трябва да знаете е, че косматият ви другар ще се чувства повече от щастлив да бъде себе си. И ако това означава да се гушка във вас – приемете го. За да направите живота на четириногия си интроверт възможно най-добър и пълноценен спрямо неговите индивидуални нужди!

Поставянето на вашето интровертно кученце в силно социална ситуация може да му причини по-скоро стрес и безпокойство. И макар да не ви съветваме да изключвате изцяло социализацията, то по-добре би било тя да се случва в контролирана среда. 

Важно е да имате предвид, че по-срамежливите и интровертно настроени домашни любимци обикновено се привързват по-силно към стопаните си. Това ги прави и по-чувствителни към наказанията. Или казано с други думи, 

Търпение, разбиране и съобразяване с нуждите му – това са трите неща, от които се нуждае всяко интровертно куче. То ще реагира много по-добре на вашето спокойствие и търпение, ще бъде по-склонно да ви слуша и изпълнява задачите, които му поставяте, ако усеща подкрепата ви.