Изхождайки от тези факти, би било съвсем логично да предположим, че домашните ни любимци са в състояние да свързват някои лоши преживявания с определени неща, което да доведе до развитие на страхове, тревожност и безпокойство. Психически състояния, които ние, хората, наричаме фобии. До каква степен обаче тези неврози и ирационални страхове са идентични с човешките? Могат ли, например, кучетата ни да получат клаустрофобия от малки пространства? 

Вижте още: 5 признака, че кучето ви се чувства стресирано

Твърдението на известният психолог и експерт по кучешко поведение Стенли Корен, че домашните ни любимци не обичат прегръдките и гушкането, имаше широка обществена реакция и предизвика вълна от противоречиви мнения в миналото. Въпросът не касае само прегръдките, а фактът, че щом четириногото усети, че е в опасност, първата му линия на защита е опит за бягство.

Когато го прегръщаме - или за да разширим аналогията, когато се намира в малко, затворено пространство, животното се чувства неспособно да се спаси като избяга. Това може да повиши нивото на стрес. 

Страхът на кучетата да бъдат затворени, наричан още фобия за ограничаване, може далеч да надхвърли пределите на клетката или стаята в дома ви. Някои четириноги се боят да не бъдат затворени във всичко – от цял апартамент или дори – ограден заден двор. Осъзнаването, че нямат изход за бягство предизвиква у тези животни паника и дори – агресия. 

Макар да има единодушие, че клаустрофобия при кучетата действително съществува, мненията на експертите относно причината за появата на тази фобия, са различни. Според  Unleashed Unlimited, всичко може да започне още при раждането, когато кучето е заседнало в родовия канал и не може да се движи.  Базираните в Лос Анджелис треньори Dog Savvy пък предполагат, че се касае за генетична черта, наследство от дивите предци на кучето, които са се страхували да не бъдат заловени и затворени. 

Така или иначе, голяма част от симптомите на клаустрофобията при кучетата са идентични на други състояния като тревожност при раздяла, например, тъй като паническото поведение може да се отключи веднага, щом стопанинът напусне пространството.

Повечето експерти се обединяват около мнението, че обучението с помощта на клетка е добър вариант за времето, преди кучето да се научи на добро поведение. Ако обаче не се погрижите тренировките да завършват с положителна асоциация у животното, лесно може да се окажете с куче, което се страхува от това да бъде затворено в малко пространство.

Помнете –

Повтарящи се опити за бягство от клетката, недоверчивият език на тялото, треперене, прекомерно хленчене или унищожаване на предмети са все признаци, че клетката притеснява домашния ви любимец. Помнете – ако кучето не може да развие положителни асоциации с това, че се намира в клетката, тази нагласа лесно може да прерасне в клаустрофобия на по-късен етап и то категорично да откаже да влезе вътре. 

Ако имате наблюдения, че кучето ви може би има или развива клаустрофобия, най-доброто, което можете да направите, е да се опитате да приложите метода на десенсибилизиране. Този метод на практика означава постепенно да излагате животното на стимулите, които биха довели до проблемното поведение, като го правите по много внимателен и контролиран начин, така че да не го разстройвате. Този способ работи най-добре в комбинация с контракондициониране – асоцииране на страшната ситуация (ограниченото пространство) с нещо положително, като любимо лакомство, например. Справянето с клаустрофобията при кучетата може да бъде сложен проблем, така че добра идея е да потърсите и професионална помощ. 

Накратко, отговорът на въпроса е да, кучетата могат да развият клаустрофобия, но причините за възникването й могат да бъдат трудни за определяне. Може да се касае за генетична черта или да е резултат от неподходящо използване на малки пространства (обучение с клетка), както и негативна асоциация с нещо, случило се докато животното е било в затворено пространство. 

Вижте още: 

10 често срещани кучешки страхове и фобии

Защо кучето ми трепери