Краткият отговор на този въпрос е да, кучетата могат да се смеят. Но по по-различен начин в сравнение с хората.

При нас смехът се състои от ритмични, вокализирани, експираторни и неволни (спонтанни) действия. Звукът, който всеки човек издава, може да бъде всякакъв, най-често вариант на „ха-ха“ или „хо-хо“. Еквивалентът на всичко това при домашните ни любимци е далеч по-обран – те издават подобен „звук“ чрез силно задъхване. Това е тяхната вариация на „х-х-хаа“.

Обикновено се случва, докато играят, за да изразят задоволство и щастие от случващото се, но и да поканят хора или други четириноги да продължат или да се включат в забавата. Тоест, смехът при косматите ни спътници е по-скоро форма на дишане, отколкото гласов звук. 

Появата на този смях е описана за първи път от Конрад Лоренц в книгата му „Човек среща куче“ така: "... отворени челюсти, които разкриват езика, леко наклонен ъгъл на устата, който се простира почти от ухо до ухо, създавайки силното впечатление за усмивка и леко хихикане. Този „смях“ най-често се наблюдава при кучета, които си играят с любимия си човек, когато стават изключително развълнувани и започват да се задъхват“. 

Поглед назад във времето сочи, че кучетата са били развъждани през годините не само поради работните си качества, но и заради „младежкия“ си ум. Знаем, че има редица породи, чиито представители остават в юношеската фаза от живота си за по-дълго. Смята се, че именно този етап на развитие е отговорен и за игривото, закачливо поведение при кучетата, което е сравнимо с чувството за хумор при хората.

Изследвания по темата показват и, че някои породи сякаш имат по-добре развито чувство за хумор спрямо други. Което, логично, обуславя и тяхната игривост. 

А най-малко игривите или иначе казано – не особено предразположени към прояви на „чувство за хумор“, според Petmd.com са:

Проучване, проведено от университета Eötvös Loránd в Унгария с помощта на fMRI (функционален магнитен резонанс) е установило, че кучетата могат да регистрират емоции на щастие и тъга у стопаните си. За целта на изследването учените са разглеждали различни области на мозъка на животните, установявайки увеличаване на притока кръв (повишена активност) на животните в различни ситуации. 

След проведените тестове учените са заключили, че има съществени прилики в начина, по който кучетата и хората обработват социалната информация. Колкото по-позитивен е един звук – като смях, например, толкова по-силен е отговорът. Не е ясно дали тези реакции са резултат от заучено от самите четириноги поведение в следствие на живота с хора или са част от адаптацията, създадена чрез селективно еволюционно развъждане. 

Не, кучетата ни не изпитват никакво неудобство, когато им се подиграваме или се смеем на нещо, което са направили. Въпреки че домашните ни любимци могат да направят разлика между положителни (смях) и отрицателни (тъга, плач) емоции, смята се, че те не са в състояния да разберат социалните знаци, необходими за разграничаване на това да се смееш с някого или да му се подиграваш.

Ако някога сте имали подобни подозрения, то сте били на абсолютно прав път! Защото да, четириногите ни другари се опитват да ни разсмиват, при това – съвсем съзнателно. Домашните ни любимци разбират, че смехът при нас е нещо положително като емоция. Той намалява стреса и безпокойството, като същевременно заздравява връзката между човек и кучето му. Така че, в зависимост от това дали и колко развито „чувство за хумор“ има вашето куче то може да прави неща с цел да се опита да ви разсмее.

Вижте още: 

Колко наистина помнят кучетата

Чувстват ли кучетата вина, когато изглеждат гузно