Сивите вълци са социално моногамни и обикновено се придържат към един партньор през целия си живот. Алфа мъжкарят обикновено е най-доминиращият член на глутницата, а женската поема главната роля през периода на размножаване. През по-голямата част от времето само алфа двойката в една глутница се чифтосва. 

И с всичко казано до тук, докато при женските моногамията продължава цял живот, мъжките вълци понякога се чифтосват с други женски от същата глутница. Освен това, ако единият от двойката умре, оцелелият вълк намира друг партньор. Мъжките вълци са готови за чифтосване, когато навършат 2-3 години, докато женските около втората си година.

Не, домашните кучета се различават от вълците по своите навици за чифтосване. Те имат множество партньори през целия си живот, като това се отнася както за мъжките, така и за женските.

Кучетата обикновено достигат полова зрялост по-рано от вълците – между 6-9 месеца, въпреки че това варира в зависимост от породата. 

Тъй като кучетата произлизат от вълците, изглежда съвсем естествено да заключим, че домашните ни любимци би следвало да са моногамни. Но това е една от най-съществените разлики, която опитомените кучета и дивите им предци имат. За да разберем това по-добре, необходимо е първо да проучим защо вълците са моногамни. 

Вълците са диви животни, а в дивата природа всичко се свежда до оцеляване. За алфа мъжкарят в глутницата е важно да практикува моногамия, защото така може да съсредоточи силата си върху защитата на един партньор, вместо на няколко. Това помага за установяване на ред и йерархия, като същевременно напомня на останалите членове на глутницата кой е алфата.

Освен това, при дивите вълци моногамията помага за запазване на вида, тъй като женската и малките й се радват на защитата на мъжкия. Той, както и останалата част от глутницата, осигуряват храна, както на нея, така и на малките. Накратко, мъжките вълци са доста добри бащи!

При домашните кучета тези мерки не са необходими, тъй като те са се адаптирали и знаят, че хората ще се погрижат за тях. Няма потенциални хищници, които да дебнат четириногите и няма нужда никой да излиза, за да търси храна. Това може да е и причината домашните кучета да не практикуват моногамия като вълците.

Това, че косматите ни другари не са моногамни, не означава, че изобщо не са в състояние да осъществят връзка с други четириноги. Кучетата ни са социални животни, които обичат да общуват с други себеподобни. И може би сте забелязали, че когато сте навън в близкия парк, питомецът ви прекарва по-голямата част от времето си около определено куче или група четириноги.

Вашият домашен любимец може да се чувства по-комфортно около някое конкретно животно, защото има неговия нрав, игривост или споделят подобна личност. Например, едно тихо, сдържано животно може да се радва на компанията на друго, което ще е щастливо да тича до него. А не на куче с по-доминантен характер, което предпочита по-грубата игра.

От друга страна, едно енергично, общително куче може да се радва да бъде около подобни буйни личности.

И така, докато кучетата ни не са моногамни като вълците, черта, която вероятно е възникнала в резултат на опитомяването, те са верни по други начини и формират силни връзки с хората, а понякога – и с други животни. За да елиминирате риска от нежелано чифтосване, обсъдете с ветеринарния си лекар процедурата кастрация/стерилизация.

Вижте още: 

Какво се случва, ако кучето-майка се чифтоса със сина си

Може ли кучето да забременее без „заклещване“

Разпознават ли мъжките кучета собственото си потомство?