При кучетата алергените (в случая – тревния прашец) се абсорбират от кожата и лигавиците. Характерно е, че често животни, които имат непоносимост към тревни полени, имат алергии и към някои храни и/или към бълхи. 

Алергиите към трева могат да се появят при четириноги от всяка порода и възраст, но повечето кучета започват да проявяват първите симптоми някъде след навършвате на една година. Най-вероятната причина е, че до момента животните почти не са имали досег с алергена. 

Въпреки че симптомите неминуемо не са приятни и дори – дразнещи за домашния ви любимец, важно е да знаете, че в повечето случаи този тип алергия не е животозастрашаваща. 

Тежката алергична реакция, известна като анафилаксия, се случва рядко. Въпреки това е важно да знаете, че анафилактичният шок може да настъпи в рамките на 5 до 30 минути след контакт с алергена, а симптомите при кучетата са по-различни от тези при хората поради различието в засегнатите органи. При четириногите може да видите:

Ако смятате, че кучето ви изпитва анафилаксия или забележите някой от изброените по-горе симптоми, потърсете незабавно ветеринарна помощ. 

Най-честите симптоми, които ще забележите при домашни любимци, които са алергични към тревните полени, са:

Вероятно е да се появи и обрив, но поради козината на животните зачервяването може да бъде трудно забележимо. 

Алергиите към трева, причинени от обикновените тревни полени – най-вече от бермудска трева, тревиста власатка, люцерна или ръж, имат подобни симптоми на тези, причинени от полените на дървета – кедър, бор, дъб, бреза и някои плевели като амброзия, например.

Знаем, че кучетата обичат да се търкалят в тревата, а това може предизвика симптоми в следствие на директния контакт с алергените. При някои четириноги вдишването на самия прашец по време на разходка или просто пребиваването в зона, където той се носи във въздуха (достатъчен е съвсем лек ветрец) е достатъчно, за да се появят признаци на алергията. 

Ако се вгледате при следващата си разходка в близката градинка или парк, когато тревата расте ще забележите, че остава цветен прашец под формата на жълта следа от прах. Ако кучето мине през зона, където има подобен прашец и той влезе в контакт с лигавиците (нос, очи, уста), полепне по лапите или козината му, то може да прояви симптоматика. 

Вижте още: Какво кара кучето да киха

След като получи пълната картинка на историята относно симптомите, проявяващи се при вашето куче, включително – с каква продължителност и интензитет са те, колко често се случват и дали са сезонни, ветеринарният ви лекар ще направи задълбочен преглед на козината и кожата на питомеца ви. 

Наличието на плешиви петна, лезии по кожата като пъпки, обриви, сухи или твърде мазни участъци, драскотини (екскориации) в следствие на сърбеж, зачервявания или кожно дразнение ще помогнат да определяне на точната диагноза.

Лечението може да започне въз основа на клиничните симптоми, без да са необходими допълнителни изследвания, в зависимост от случая. Ако животното не се повлияе добре, тогава може да са необходими допълнителни изследвания. 

Целта на лечението е да се овладеят симптомите, тъй като по същество алергиите (не само към трева) не могат да бъдат излекувани генерално. Ключова е тежестта на симптомите – ако са леки, може да се препоръчат някои локални терапии. Най-популярните от тях включват:

Къпането ще помогне за премахване на алергените, преди те да имат време да се абсорбират в кожата на домашния ви любимец. Това може да бъде от полза и за намаляване и дори – предотвратяване на сърбежа. 

Щом се върнете от разходка, старателно почиствайте краката и тялото на кучето си. Това ще помогне за предотвратяване на облизването и дъвченето на краката, симптом на сърбеж. Можете да използвате мек сапун с хладка вода, влажна кърпа, кърпички за домашни любимци (антибактериални, с антигъбична основа или с алое).

Benadryl-ът може да бъде ефективен при сълзене на очите, хрема и кихане, но обикновено не е ефективен при алергични кожни състояния (алергичен дерматит). Не забравяйте да обсъдите дозировката с вашия ветеринарен лекар, преди да дадете на кучето си каквито и да е било лекарства, дори и да са без рецепта.

За умерени до тежки симптоми (включително силен сърбеж) могат да се препоръчат други терапии като кратки дози кортикостероиди, имунотерапия или хипосенсибилизираща терапия. Подробности за всички тях ще научите от ветеринарния си лекар в случай на нужда.

Важно е да определите или поне да стесните възможностите относно това към кой вид трева е алергично вашето куче. По време на разходка четириногите душат, търкалят се и минават през какво ли не, за това – поинтересувайте се кои са типичните за вашия район треви и растения. Така ще можете да индикирате ако има обостряне на симптомите в някои зони и съответно – ще ги избягвате, когато е възможно. 

Както и останалите алергии, така и тази към трева може да бъде управлявана, а симптомите й – контролирани, но не бива да очаквате, че кучето ви може да се излекува на 100 %. Всъщност, ако симптомите са намалени до 80% (по-малко сърбеж и дразнение), лечението се счита за успешно. 

Вижте още: 

Какви алергии могат да имат кучетата