Планинското катерене е чудесен начин да се свържете и да заздравите връзката с косматия си другар. Необходимо е обаче да бъдете внимателни – има много скрити (или явни) опасности, които да вземете предвид, преди заедно с кучето си да се впуснете в поредното планинско приключение.  

В зависимост от избраната от вас пътека, маркировката по нея следва да обозначава, дали пешеходният туризъм е единствената активност, която е разрешена в района или не. Ако такава информация липсва, значи е напълно възможно по време на разходката си да се разминете и с велосипедисти. Щом видите хора на колела да се приближават към вас, най-доброто, което можете да направите е заедно с кучето си да се преместите в страни от пътеката. За предпочитане е да останете неподвижно – като държите кучето си на каишка. 

Когато сте в планината, дори и да ви изглежда по-прохладно, не забравяйте да правите редовно почивки, на които да давате на косматия ви приятел вода. Дори и да не изглежда жаден – важно е да поддържате любимеца си хидратиран.

Понякога, развълнувано от похода в непознат район, животното може да „забрави“ да пие вода. Няма как да го накарате на сила – за това следете за езика на тялото му. Ако започне да изглежда уморено и дезориентирано – веднага извадете купичка с вода, тъй като забавените реакции са един от първите признаци на дехидратация при кучетата. 

Изберете по-хладните часове на деня, ако сте решили да тръгвате на поход в планината в компанията на четириногия ви приятел. Ако е прекалено горещо – не поемайте риск. Срез възможните усложнения и неприятни ситуации са дехидратация, топлинен удар и слънчеви изгаряния. 

Следете за прекалено задъхване и затруднено дишане – това са признаци, че е добре да поспрете на сянка за почивка и утоляване на жаждата. 

По време на планински туризъм всяка вода, която е различна от вашата – било то и от локва, изпречила се на пътя на домашния ви любимец, му се вижда далеч по-примамлива. 

Имайте предвид обаче, че езера, потоци и реки могат да бъдат уютен дом на паразити, причиняващи диария като Гиардия ламблия (Giardia duodenalis) или по-опасната лептоспироза – бактериална инфекция, причинена от микроорганизми от род Leptospira, която може да причини увреждане на бъбреците и черния дроб.

Тъй като ще ви е трудно да удържите животното да не пие вода по време на поход в планината, единственият начин да го предпазите от различните паразити, които живеят във водоемите, е редовната ваксинация, както и вътрешно обезпаразитяване.

Езерата и реките, които ще се изпречат на пътя на домашния ви любимец в планината могат да бъдат дълбоки и да представляват опасност от удавяне, особено за изморено куче. Често тази опасност бива подценявана от стопаните, но и не са рядкост случаи на удавания на хора, влезнали във водата в опит да спасят четириногия си приятел. 

Дивата природа може да представлява толкова голяма заплаха, колкото водата, а туризмът през райони, населени с други животни, често означава, че кучето ви ще трябва да се разхожда на каишка. Не бива да забравяте, че за други хищници като мечки, например, вашият любим домашен любимец е просто плячка. 

Рецептата за безопасен поход в планината в компанията на домашния ви любимец е проста: една част качествена подготовка и преценка на рисковете, втора част – избягването им. 

Отделете време и направете проучване – кои еко пътеки са подходящи за разходка с четириногия ви приятел. Обърнете внимание дали по тях има райони със сянка, наблизо минават ли реки, има ли чешми?

Често пъти по пътеката ще бъдат поставени знаци, които информират туристите за потенциални опасности. Не ги пренебрегвайте – те се поставят с конкретна причина и е по-добре да се върнете назад, отколкото да рискувате. 

И не забравяйте да се наслаждавате на времето в планината, прекарано с четириногия ви приятел!