Преди да обвините любимеца си в „лошо поведение“, е важно да разберете, че в повечето случаи той не действа от инат или желание да ви накаже. Кучетата не правят връзката между скъсаната възглавница и вашето недоволство, когато се приберете часове по-късно. За тях дъвченето, късането и ровенето са напълно естествени поведения, които често се засилват, когато останат сами за по-дълго време.

Причините могат да бъдат различни и зависят от възрастта, характера, породата и ежедневието на кучето. Най-често в основата стоят самотата и скуката, но не са единствените виновници. Някои кучета изпитват тревожност при раздяла със стопанина си, други просто имат натрупана енергия, която няма къде да изразходват. При кученцата пък дъвченето е естествена част от опознаването на света и смяната на зъбите.

Добрата новина е, че в повечето случаи това поведение може да бъде предотвратено или значително ограничено. Първата стъпка е да разберете какво стои зад него. Когато откриете истинската причина, ще можете да помогнете на кучето си да се чувства по-спокойно и уверено, а домът ви ще остане много по-защитен.

Вижте още: 6 начина, по които неволно наранявате чувствата на кучето си

За да разберем защо някои кучета унищожават неща, когато останат сами, трябва първо да погледнем как четириногите ни другари възприемат раздялата със стопаните си. Според д-р Грегъри Бернс – невролог от университета Емори в Атланта, който изучава поведението и мозъчната дейност на кучетата – те притежават емоционален и интелектуален капацитет, сравним с този на малко дете. Това означава, че могат да изграждат силни емоционални връзки, да изпитват обич, привързаност и дори тревога. Когато любимият им човек излезе от дома, някои кучета не разбират, че отсъствието му е временно. За тях това може да изглежда като внезапна загуба, която предизвиква силен стрес.

В подобни моменти дъвченето, късането и разрушаването на предмети не са проява на отмъщение или инат. Те често са начин животното да се справи с напрежението и безпокойството си. Дъвченето действа успокояващо, а предметите, които носят миризмата на стопанина – обувки, дрехи, възглавници или одеяла – нерядко стават предпочитана „мишена“, защото осигуряват усещане за близост.

Не всяко куче обаче развива тревожност при раздяла. Ветеринарните специалисти все още не могат да обяснят напълно защо някои животни я преживяват много по-тежко от други. Наблюденията показват, че четириногите, осиновени от приюти, са по-предразположени към подобно поведение. Предишната загуба на дом или семейство вероятно ги прави по-чувствителни към нова раздяла. Подобна реакция може да се появи и след значителни промени в живота – преместване в нов дом, смърт или отсъствие на член от семейството, както и промяна в ежедневния график, например когато стопанинът започне нова работа и прекарва повече време извън дома.

Разбира се, тревожността не е единствената причина. Понякога виновникът е обикновената скука. Всяко куче има нужда не само от разходки, но и от умствена стимулация, игри и възможност да изразходва енергията си. Особено активните породи, като ретривъри, овчарски и ловни кучета, са създадени да изпълняват конкретни задачи и се чувстват най-добре, когато имат занимания, които наподобяват тези инстинкти. Ако тези потребности останат незадоволени, кучето ще намери собствен начин да се забавлява – а за съжаление, това често означава разкъсани обувки, мебели или възглавници. Именно затова

Кучето няма как да ви каже с думи дали е отегчено, изплашено или изпитва тревожност от раздяла. Затова една от най-важните задачи на всеки стопанин е да се научи да разчита неговото поведение. Вместо да наказвате домашния си любимец за унищожените вещи, опитайте се да откриете причината, която стои зад тях. Само така ще можете да намерите трайно решение.

Ако подозирате, че домашният ви любимец просто не получава достатъчно физическа и умствена активност, започнете именно оттам. По-дългите разходки, игрите с търсене на предмети, упражненията за послушание и интерактивните играчки могат значително да намалят скуката. Дори 15–20 минути активни занимания преди да излезете от дома могат да помогнат на кучето да остане по-спокойно през следващите часове.

Ако обаче питомецът ви е достатъчно активен, но продължава да дъвче мебели, обувки или възглавници, когато остане сам, осигурете му подходящи играчки за дъвчене. Важно е да ги използвате и когато сте вкъщи, като насърчавате кучето да избира именно тях. Така то ще разбере кои предмети са предназначени за дъвчене и кои не.

Понякога обаче самата ви рутина преди излизане може неволно да предизвиква тревожност. Професионалният треньор на кучета Карин Лайлс обяснява, че много кучета започват да разпознават малките сигнали, които предшестват отсъствието на стопанина – вземането на ключовете, обуването на обувките, обличането на якето или приготвянето на чантата. След време тези действия сами по себе си започват да предизвикват стрес още преди вратата да се е затворила.

Затова специалистите препоръчват понякога да извършвате тези действия, без всъщност да излизате. Вземете ключовете и ги оставете обратно, обуйте обувките за няколко минути или облечете якето, след което седнете да гледате телевизия. Така кучето постепенно ще престане да свързва тези сигнали единствено с раздялата. Също толкова полезно е да го привиквате към кратки отсъствия. Започнете с няколко минути – например докато изхвърляте боклука или проверявате пощенската кутия. След това постепенно увеличавайте времето до 5,10,15 и повече минути. По този начин кучето ще научи един много важен урок – че когато стопанинът излезе през вратата, той неизменно се връща. Именно тази предвидимост помага на много кучета постепенно да преодолеят тревожността и да се чувстват значително по-спокойни, когато останат сами.

Дори да смятате, че вече сте открили причината за разрушителното поведение на кучето си, следващата стъпка винаги трябва да бъде консултацията с ветеринарен лекар. Понякога това, което изглежда като скука или тревожност от раздяла, може да има и медицинско обяснение. Ветеринарният специалист ще прецени дали поведението е свързано с емоционален проблем, недостатъчна физическа активност или с друго състояние, което изисква внимание.

По време на прегледа ветеринарният лекар ще вземе предвид възрастта, породата, начина на живот и ежедневния режим на кучето. Някои породи имат значително по-високи нужди от движение и умствена стимулация, докато при други дори малки промени в ежедневието могат да предизвикат стрес. В редки случаи разрушителното поведение може да бъде свързано и с медицински проблеми, като хормонални нарушения, включително заболявания на щитовидната жлеза, които могат да повлияят на поведението на животното.

Важно е да имате реалистични очаквания. Промяната на подобен навик не става за ден или два. Необходими са последователност, търпение и време, докато кучето изгради нови, по-желани модели на поведение. Ако любимецът ви вече е свикнал с клетка и я възприема като свое безопасно място, тя може да бъде полезен инструмент, когато отсъствате. Използвана правилно, клетката не е наказание, а сигурно убежище, което едновременно предпазва кучето и ограничава възможността то да унищожава вещи. Разбира се, тя не бива да се използва за продължителни периоди или като заместител на разходките и общуването.

Най-важното е никога да не наказвате кучето, когато се приберете и откриете пораженията. То няма да свърже вашата реакция с действия, извършени преди часове, а единствено ще разбере, че присъствието ви е станало непредвидимо и плашещо. Това може дори да задълбочи тревожността и да влоши проблема. Вместо това насочвайте кучето към подходящи играчки, възнаграждавайте спокойното поведение и му осигурявайте достатъчно движение, занимания и сигурност. Когато проявявате разбиране и постоянство, вие не просто предпазвате дома си, а помагате на своя четириног приятел да се чувства уверен и спокоен, дори когато остане сам.

В заключение, разрушителното поведение, когато някои кучета имат, когато останат сами, е проблем, с който се сблъскват много стопани. Макар последствията често да са неприятни – скъсани възглавници, унищожени обувки или повредени мебели – в повечето случаи това поведение не е израз на инат или желание за отмъщение. То е начин кучето да се справи със скуката, тревожността или неудовлетворените си физически и емоционални потребности.

Добрата новина е, че почти винаги има решение. Когато осигурите достатъчно движение, умствена стимулация, подходящи играчки и постепенно научите любимеца си да остава сам, вероятността от подобни инциденти значително намалява. Ако въпреки усилията ви проблемът продължава, не се колебайте да потърсите помощ от ветеринарен лекар или квалифициран треньор. Колкото по-рано се открие причината, толкова по-лесно ще бъде поведението да се коригира.

Най-важното е да гледате на ситуацията през очите на своето куче. То не се опитва да ви ядоса, а да се справи по единствения начин, който познава. С търпение, последователност и правилен подход можете не само да запазите вещите си здрави, но и да изградите още по-силна връзка с четириногия си приятел. А спокойното и уверено куче, което се чувства сигурно дори когато остане само, е най-добрият резултат, към който всеки любящ стопанин може да се стреми.

Вижте още: Защо кучето обича да спи в дрехите ви