Бързаме да ви успокоим – не сте единствените стопани, при които мотивацията, свързана с дресурата постепенно отслабва с времето. Но не бива да се отказвате! Просто е необходимо да поработите върху собствената си мотивация, защото тя е ключът към постигането на добри резултати в обучението. До колко едно куче ще се отнесе добре към дресурата се влияе от различни фактори като възраст, порода или размер. Но най-важното е вашата способност ефективно да привличате вниманието му, възнаграждавайки желаното поведение. 

За щастие, когато става въпрос за връщане на мотивацията у стопаните, има няколко малки промени, които обаче ще произведат мигновени резултати. Предлагаме ви 5 често срещани причини защо собствениците на четириноги се отказват от дресурата им, както и някои изпитани стратегии за справяне с тези „капани“ на досадата. 

Неразумно и нереалистично е да очаквате да отучите домашния си любимец от дадено проблемно поведение в рамките на една тренировъчна сесия. Обучението трябва да е непрекъснато, като най-добре е да се случва на кратки тренировки по време на разходка, с продължителност между 30 секунди 10 минути. Всъщност, колкото по-добре съумеете да интегрирате обучението в ежедневните взаимодействия с домашния си любимец, толкова по-големи са шансовете ви той да започне да следва командите и да прави това, което се иска от него. Дресурата е едновременно процес, но и начин на живот – не просто тричасова сесия една събота в месеца, когато сте преценили, че имате време. 

Обучението може да започне да се чувства като тежест, когато загубите представа за целите си. Да имате нещо, за което вие и четириногият ви другар работите заедно, ще ви помогне да останете мотивирани. Какви ще са целите – преценявате вие, важното е да определите цел на посоката на дресурата. Това ще ви служи като напомняне защо всичко си струва усилията. И имайки предвид тази крайна цел – празнуването на малките успехи по пътя ще ви помогне да поддържате мотивацията си на нужното ниво.

Понякога кучетата губят интерес към тренировките, защото усилията, които полагат, не се възнаграждават. Например, вашият домашен любимец може да сяда по команда с ясното съзнание, че след това следва похвала. Но в парка за кучета, с всички разсейващи фактори като нови миризми и други четириноги, само щедрата похвала от ваша страна може да не е достатъчна, за да накара животното ви да изпълни това, което се иска от него. 

Важно е да намерите правилните награди и поощрения за всяка ситуация, такива, които си струват животното да направи това, за което го молите. Това ще помогне на косматия ви другар да се фокусира по-добре върху обучението, вместо да се разсейва от обстановката наоколо. За щастие, средата също може да се използва като награда за желаното поведение – например, след като кучето седне можете да поиграете още 5 минути с любимата му топка. 

Някои кучета могат да бъдат по-трудни за мотивиране в сравнение с други. И понякога нито лакомствата, нито играчките са достатъчна награда. За съжаление, не съществува универсален подход при обучението на четириноги – всеки домашен любимец е отделен индивид, със своите различия в стила на обучение и мотивацията. За това – ако установите, че домашният ви любимец не напредва, може да се наложи да промените подхода си към обучението. Понякога е възможно и липсата на напредък да бъде причинена от основен медицински проблем или състояние. Ако имате подобни подозрения – не губете време да се консултирате с ветеринарния си лекар.

Може да се окаже доста лесно да забравите откъде сте започнали вие и вашият домашен любимец и следователно – да ви е трудно да оцените постигнатия до момента напредък. 

Видео клипчета, писмени бележки или обратна връзка от страна на приятели и семейство, които прекарват време около вашето куче, могат да бъдат полезни инструменти за придобиване на перспективата на вашия напредък. И въпреки че може да почувствате, че косматият ви другар все още има дълъг път пред себе си, ще бъдете приятно изненадани, когато погледнете назад и видите колко далеч сте стигнали. 

В някои случаи кучето ви може да не се усеща мотивирано по време на тренировките, защото не му допада дадена команда или не е в състояние да изпълни нещо по начина, по който го молите. Например, може да не дойде веднага, когато го повикате в парка, защото това е знак, че ще бъде вързано на повод и най-вероятно предвещава края на разходката ви. Или може да откаже да седне, когато имате гости у дома, защото се чувства тревожно от присъствието на непознати на своя територия.

Решението на тези ситуации е да преосмислите поведението си, за да може да повлияете и на държанието на четириногото. Например – в парка за кучета, вместо да го викате само, когато е време да си тръгвате, постарайте се да привличате вниманието му по-често, като го награждавате с лакомства и похвали, а след това го оставите да довърши игрите си с останалите домашни любимци. А ако изглежда притеснено от нови хора, не го насилвайте – позволете му да се оттегли в спокойно кътче, а командата за седене практикувайте в моменти, когато сте сами у дома.

И накрая – добре е да правите и паузи от тренировките. Всички се нуждаем от почивка понякога. Разбира се, да натиснете „пауза“ на обучението не значи да оставите домашния любимец да прави каквото си иска – не забравяйте, че дресурата трябва да бъде част от ежедневните ви взаимодействия с животното. 

Използвайте времето, за да обновите отношението си, тренировъчния план и целите, за да можете да се върнете към обучението с нови сили и енергия. 

Вижте още: 

5 съвета за обучение на високоенергийни кучета

5 ползи от позитивния метод на обучение при кучетата