Кучетата имат страхотно обоняние и могат да усетят дори леки миризми, разредени във въздуха, водата или далеч под земята. Според My Water Earth носовете на четириногите ни другари работят толкова добре, че те могат да уловят аромати, които са разредени до 1 или 2 части на трилион. А това им позволява да миришат неща, заровени до над 12 метра (около 40 фута) под земята. 

В The Whole Dog Journal е документиран случай, при който кучета са уловили миризмата на хора, чиито останки били заклещени над 24 метра надолу в морските дълбини. Способността на четириногите да улавят малки следи от определен аромат е това, което им позволява да се ориентират дори по човешки стъпки на една седмица. 

А сега, нека разгледаме по-отблизо какво прави муцуните на кучетата толкова ефектни.

Докато дишането и обонянието по същество са едно и също действие за хората, носът на кучето е устроен да се грижи за двете задачи поотделно. Домашните ни любимци имат гънка от тъкан в носа си, която разделя въздуха за вдишване от този за мирисане. Когато животното диша, част от този въздух се насочва към костната мрежа, наречена турбинати, която е посветена на обонянието му, докато друга струя се отклонява право към белите дробове.

Кучетата използват по-дълбоки и по-дълги вдишвания, за да си набавят кислород, докато подушването е по-кратко. Когато животното издишва, въздухът се изтласква от процепите отстрани на носа му, създавайки въздушен поток, който привлича нови миризми в носа. 

Кучетата имат специален орган, който хората не притежаваме: орган на Якобсон или Вомероназален орган. Той се намира в долната част на носния проход на четириногото и му позволява да улавя феромони – важни химически знаци, които произвеждат всички животни, сигнализирайки си едно на друго в какво здравословно състояние са и дали, например, имат готовност за чифтосване. Този орган е важен за косматите ни другари, защото им помага да разпознават миризмата на други себеподобни. 

Ако забележите, че косматия ви другар е силно заинтересован от дадена миризма, той може да се опита да активира до краен предел своя Якобсонов орган, като за целта дръпне назад горната си устна и извърти глава назад. Реакция на Флемен – това подобрява обонянието на четириногото.

Излишно е да споменаваме, че обонянието на човека бледнее в сравнение с това на домашния му любимец. В зависимост от породата, носът на кучето е от 10 до 100 хиляди пъти по-мощен от човешкия. Въпреки че ние притежаваме около 6 милиона рецептори за улавяне на миризми, нашите кучешки другари могат да се похвалят с над 300 милиона. А частта от мозъка им, посветена на тяхната обработка, е с 40 процента по-голяма, отколкото е тя в човешкия. 

Както знаем, кучетата са известни с изострените си сетива, особено с обонянието си. Ако трябва да бъдем по-конкретни, едно куче може да надуши човек (особено ако го познава) от разстояние до 20 км, но това зависи от условията около животното.

Някои фактори влияят върху това колко далеч едно четириного може да надуши любимия си стопанин, например. Скоростта и посоката на вятъра, са сред тях. Ако животното се опитва да надуши човек и е „надолу по вятъра“, което значи, че той духа от въпросния човек в посока на животното, миризмата ще бъде по-лесно избутана към кучето. 

Скоростта на вятъра също е фактор, тъй като ароматът се разпространява бавно като молекули във въздуха. Ако ветрецът е слаб, повече ароматни молекули могат да се разпръснат във въздуха, което означава, че и по-голяма част от тях ще бъдат достъпни за кучето. И обратно, ако вятърът е бърз и силен, молекулите ще бъдат увлечени в поток, който е по-малко вероятно да достигне до носа му.

Видът на дъжда има значение, когато едно куче проследява човешка миризма. Ако е силен или пороен, това може да измести ароматните молекули надолу и да ги притисне близо до земята, което означава, че животното ще трябва да долепи нос дo повърхността, за да открие следата.

От друга страна, ако има слаб дъжд, това всъщност може да помогне за раздвижване на ароматните молекули и да „освежи“ миризмата. Което значи, че четириногото е по-вероятно да долови познатия мирис на човека си от по-далече.

Може да изглежда очевидно, но разсейването и други силни миризми също могат да повлияят на това доколко далеч едно куче може да надуши човек. Ако се намира в контролирана среда, например, животното ще може да усети миризмата от максимално разстояние – около 20 км. Ако обаче се намирате на открито, на полето, например, по време на мисия за търсене и спасяване на хора, ще има какафония от други аромати и миризми, през които трябва да се филтрира, а това може да повлияе на животното.

Вижте още: 

Как изгубените кучета намират пътя към дома си

Усеща ли кучето ви, когато сте играли с други животни