Към края на бременността на вашето куче ветеринарният ви лекар може да разбере колко малки се очаква да се появят на бял свят по два начина. Единият от тях е като палпира корема на майката, а другият – да се направи рентгенова снимка, за да се определи точния брой на кученцата. Макар да са доста сигурни и при двата начина може да се изпусне някое от малките, особено ако женската е представител на някоя от по-дребните породи. Така че – на общия брой най-добре сложете +1 – за всеки случай!

Вижте още: Как протича бременността при кучетата

Ако не се намирате още в ситуация, в която ви предстои да присъствате и при нужда – да асистирате при раждането на женското си куче, но бихте искали да знаете на теория какво можете да очаквате, има някои основни показатели, определящи това колко голямо може да е котилото на дадено куче. 

Каква е породата на кучето ви е може би най-важният фактор, който се отразява на размера на котилото. При по-дребните породи като Чихуахуа, Померан или Ши Тцу обикновено се раждат от 1 до 4 кученца на котило, при средните (Немска овчарка, Австралийска овчарка) – между 4-5 кученца, а по-едрите породи като Кане Корсо или Немски дог - осем или повече кученца. 

Този фактор до някъде се препокрива с породата, като тук обаче и индивидуалните килограми на животното си казват думата. Например – можем да знаем, че характерното котило за един Голдън Ретривър е между 4-5 кученца, но ако той е по-тежък това може да повлияе на броя на малките и те да са повече.

Както знаем, на теория женското куче може да забременее още при първото разгонване, макар това да не е препоръчително. За най-плодовития период от живота на женската се смятат годините между 2 до 5, разбира се – отново спрямо породата и размера на кучето. Първото котило винаги е по-малко от всяко следващо - по правило. Oще за първото разгонване на кучетата можете да откриете тук

Ако женското куче не страда от някакви специфични здравословни проблеми и се чувства добре, то е склонно да има по-голямо котило, както и да роди по-здрави и силни кученца. Ако майката е болна или изпитва дискомфорт, това ще се отрази и на малките, за това е добре да се помисли преди подобно куче да се развъжда.

Режимът на хранене има влияние върху големината на котилото. Според някои животновъди кучетата, които се хранят с висококачествена храна, допълвана с натурални високопротеинови продукти като месо, сирене, извара или кисело мляко, са в състояние да износят повече малки. Постарайте се менюто на домашния ви любимец да е максимално богато на витамини, минерали и хранителни вещества.

Всяко куче е индивидуално за себе си. При първото котило обикновено е трудно да се предположи с точност колко ще бъдат кученцата. Добре е да знаете подробности, свързани и с миналото на бащата. Не бива да се подценява и качеството на спермата на мъжкия, което зависи от възрастта му и честотата на половите актове. Ако те са повече от два, дори три на месец или кучето е над 8-9-годишно, шансът сперматозоидите му да не са качествени и да не успеят да оплодят яйцеклетката е доста голям.

Куче, което зачева често, може да има по-малки котила от куче, което се размножава по-рядко.

Куче, което е имало голямо котило в миналото, вероятно ще има голямо котило и в бъдеще.

Продължителността на бременността при женското куче позволява то да роди няколко пъти в течение на една година. Това зависи изцяло от естествения цикъл на кучето, здравословното му състояние и желанието на стопанина му. Обикновено, ако сте решили активно да развъждате женската през най-плодовитите й години, можете да имате максимум две котила за една година. 

По правило женското куче има два цикъла годишно с интервал от около шест месеца между тях. Още за разгонването на кучетата: колко продължава и какво да очакваме - четете тук

Пускането на мъжки два пъти в една и съща година с цел възпроизвеждане обаче, не се препоръчва от много животновъди, подкрепени от ветеринарни лекари. Това е така, тъй като времето за възстановяване между двете раждания е твърде малко, а отслабването на организма на майката неминуемо се отразява както на големината на котилото, така и на малките. 

Ако приемем, че в оптималния вариант женското куче има по две котила годишно, започвайки от 1-годишна възраст и продължавайки до 8-годишна, то то има 14 котила през целия си живот. Както вече споменахме, броят на кученцата в тях варира спрямо породата, здравословното състояние, размерът и генетичната предразположеност на животното. Грубо казано – това прави около 70 кученца. Разбира се, да се очаква от едно домашно куче да износи и роди такава бройка е не просто лудост – това със сигурност би застрашило здравето му. 

Често срещано погрешно схващане е, че по-големите породи кучета се отличават и с по-големи котила. Въпреки че размерът може да е фактор, както споменахме, големината на котилото се определя и от генетиката, общото здравословно състояние на кучето и различни други фактори. 

Малките кучета, въпреки размера си, могат да ви изненадат с броя на малките, които могат да имат. Средно по-дребните породи имат между 1 и 5 новородени. Йоркширските териери, например, обикновено имат котило с размер от 3 до 5 кученца. При Помераните пък, новородените обикновено са между 1 и 4. 

Големите кучета са склонни да имат по-големи котила от малките породи, но това не винаги е така. Най-общо казано, по-едрите четириноги като Немски догове и Лабрадор ретривъри имат котило с размер от 6 до 8 кученца.

По-малките породи имат по-малки като брой котила, докато по-големите – по-големи. Въпреки че на теория Немският дог или Неаполитанският мастиф биха имали по-многобройно поколение от една Болонка, например, има и друга интересна зависимост. По-дребните породи живеят по-дълго от по-едрите. Което значи, че ще имат възможност да имат повече котила през живота си. Освен това първото разгонване при по-малките е по-скоро през живота им, отколкото при по-големите, което им дава възможност да се радват на малки по-рано. 

Независимо с колко кученца ще ви зарадва бременната ви женска, грижете се добре за нея, отделяйте й внимание и я обграждайте с любов всеки ден. Не забравяйте да се подготвите добре за момента на раждането, консултациите с ветеринар ще ви осигурят спокойствие и най-вече – споделете еуфорията и радостта си от първото раждане на домашния си любимец!

Най-добрият начин да прецените колко кученца ще се родят е като направите рентгенова снимка на бъдещата майка, когато е бременна на около 45 дни. Ветеринарният ви лекар може да ви покаже развиващите се скелети на плода, за да добиете представа колко кученца са на път.

Понякога е трудно да се получи точен брой, ако на изображението едно кученце се припокрива с друго, но рентгеновите снимки могат да бъдат много полезни, за да се разбере какво да очаквате.

Куче, което се размножава за първи път, обикновено има по-малко котило, като броят на кученцата често варира от 1 до 6 в зависимост от породата.

Броят на кученцата, които едно куче може да има в живота си, зависи от породата и здравето на животното, но обикновено варира от 5 до 10 котила.

Въпреки че едно куче може да има 10 котила през живота си обаче, това може да бъде рисковано за него и за здравето на кученцата. Прекомерното развъждане може да доведе до повече проблеми с плодовитостта, храненето на малките и майката, както и имунната й система. Женските, които раждат по-често, са и по-склонни към маточни инфекции, мастит и хипокалцемия (еклампсия).

Освен това, женската може да развие агресия и проблеми с поведението. Прекомерно развъжданото куче може да има малки, родени с отслабена имунна система и да има много бактериални и вирусни инфекции, както и паразити.

За това повечето специалисти препоръчват женските кучета да не се размножават повече от веднъж годишно. Майката се нуждае от време между котилата, за да може матката й да заздравее и да се свие след раждането. Препоръчително е също да изчакате домашният ви любимец да премине през поне два цикъла на разгонване, преди да го пуснете на мъжки за първи път с цел чифтосване, което е някъде около втората година от живота на животното. 

С оглед на тези насоки, повечето женски кучета ще бъдат отговорно размножавани само три-четири пъти през живота си. Породата на вашето куче може да повлияе на това. Някои породи не могат да родят без цезарово сечение. При тях често малките са с големи глави, а тазовите канали на майката са тесни, което прави невъзможно нормалното раждане. Това важи за породи като Английски и Френски булдог, както и Бостън териер. Освен това, ако женското е имала трудности по време на бременността, може би е разумно да й дадете повече време между котилата, за да се възстанови. 

Не размножавайте кучето си прекомерно. Това може да бъде много опасно.