Единствената причина за PKD е мутирал ген – неканен „гост“, който може да се предаде на потомството, ако присъства дори само при единия родител. Ветеринарният лекар е човекът, който може най-точно да постави диагнозата, най-често чрез ултразвуково изследване. Понякога се правят и анализи на телесни течности, за да се провери как се справят бъбреците. Единственият сигурен начин да се спре разпространението на PKD е носителите на гена да не участват в развъждане. Затова генетичните изследвания не са просто препоръчителни – те са отговорно решение. Ако генът бъде открит, колкото и да е прекрасна котката, тя не бива да има поколение.

Прочетете още: Основни проблеми със здравето, от които страдат Персийските котки

Бъбреците вършат изключително важна работа. Те играят ролята на нещо като вътрешна пречиствателна станция. Те филтрират кръвта и премахват отпадните вещества, които тялото не може да използва. Освен това регулират нивата на течности, соли и минерали, което е от решаващо значение за нормалното функциониране на организма.

Бъбреците участват и в контрола на кръвното налягане и дори в производството на някои хормони. Когато всичко работи добре, ние (и котките) изобщо не се замисляме за тях. При PKD обаче кистите постепенно „завземат територия“ в бъбреците и пречат на нормалната им функция. Може да си го представим като филтър, който бавно се запушва – с времето той става все по-неефективен. Именно затова се появяват симптоми като жажда, често уриниране и отпадналост. Колкото по-добре разбираме ролята на бъбреците, толкова по-ясно става защо грижата за тях е толкова важна.

Поликистозната бъбречна болест, или накратко PKD, е състояние, при което в бъбречната тъкан се образуват кисти – малки „балончета“, пълни с течност. С времето тези кисти не стоят мирно – те растат, размножават се и постепенно започват да увреждат бъбреците. Ако не се вземат мерки, това може да доведе до бъбречна недостатъчност.

Кистите могат да са различни по размер и брой и често остават незабелязани дълго време. Интересното (и малко подвеждащо) е, че котките се раждат с тях, но в началото те са съвсем миниатюрни. Въпреки това заболяването може да бъде открито още около шестмесечна възраст чрез подходящо изследване.

Симптомите на PKD не са много по-различни от останалите бъбречни заболявания. Затова, ако нещо ви се стори подозрително, най-добрият ход е бързо посещение при ветеринар.

Най-често срещаните признаци включват:

Повишена жажда и често уриниране

Гадене

Повръщане

Намален апетит

Загуба на тегло

Летаргия

Кръв в урината

Високо кръвно налягане

Всички тези симптоми по един или друг начин са свързани с нарушена бъбречна функция. Например, ако гальовният домашен любимец започне да пие вода прекомерно и да посещава тоалетната по-често от обикновено – това е сериозен сигнал. Други признаци, като повръщане и отпадналост, са по-непреки, но също не бива да се подценяват.

В повечето случаи симптомите се появяват при котки над седемгодишна възраст – което често кара стопаните да си помислят, че мъркащият им приятел просто остарява. Но понякога зад това стои нещо повече.

Вижте още: 6 често срещани генетични заболявания, от които страдат котките

Причината е генетична – доминантен мутирал ген. За съжаление, науката все още не е открила какво точно предизвиква тази мутация.

PKD е наследствено заболяване. Ако единият или двамата родители носят гена, той може да се предаде на малките. И тук идва коварният момент – дори котка без симптоми може да бъде носител и да предаде гена нататък.

Някои породи са по-застрашени от други. Персийските котки са на първо място в този списък. Въпреки това Хималайските котки и Британските късокосмести също често попадат в рисковата група.

Най-сигурният начин за поставяне на диагноза е образната диагностика – най-често ултразвук. Това е бърз, безопасен и щадящ метод, който позволява да се „надникне“ в бъбреците.

В по-напреднали случаи може да се направи и рентген, за да се оцени състоянието на органите. Освен това ветеринарят може да назначи кръвни изследвания, анализ на телесни течности и генетичен тест.

Генетичният тест е особено полезен, защото показва дали котката носи гена. Но той не може да каже колко тежко ще протече заболяването – това си остава неизвестна променлива.

Вижте още: Кои котки са „чистокръвни“ или с „родословие“

Болестта не може да бъде излекувана – но това не означава, че нищо не може да се направи. Целта е да се контролира състоянието и да се поддържа качеството на живот на котката възможно най-добро и дълго.

Лечението обикновено включва:

Антибиотици

Противовъзпалителни средства

Обезболяващи

Стимуланти на апетита

Флуидна терапия

Специализирана диета

В някои случаи кистите могат да бъдат дренирани, но това е по-скоро временно решение – като да източиш вода от спукан балон, който скоро пак ще се напълни.

Що се отнася до превенцията – тук ключът е отговорното развъждане. Котки с гена PKD не трябва да се използват за размножаване. Скринингът преди развъждане е задължителен, особено при рисковите породи.

Симптомите могат да се държат „под контрол“ известно време, но заболяването е прогресивно. С течение на времето често се стига до хронична бъбречна недостатъчност, която е в терминален стадий.

В някои случаи допълнителни усложнения, като вторични инфекции (например сепсис), могат да влошат състоянието и да доведат до фатален изход.

Грижата за тези гальовни приятели не изисква магически умения, но изисква постоянство, наблюдателност и малко повече внимание към детайла. Един от най-важните елементи е храненето – ветеринарният лекар обикновено препоръчва специализирана бъбречна диета, която щади органите и подпомага тяхната функция.

Водата също е ключова: котката трябва винаги да има достъп до прясна и чиста вода, защото хидратацията подпомага бъбреците. Много стопани дори преминават към фонтанчета за вода, за да насърчат пиенето.

У дома е добре да следите апетита, теглото и навиците за уриниране – дори малки промени могат да бъдат сигнал. Редовните контролни прегледи са част от грижата – чрез тях ветеринарят може да коригира лечението навреме. Осигурете и спокойна среда – без излишен стрес, с удобно място за почивка. Котките с PKD може да се изморяват по-лесно, затова не ги претоварвайте с игри, но и не ги лишавайте от внимание. Балансът е всичко.

Една от най-честите грешки е отлагането. При бъбречните заболявания (и не само) това рядко е добра стратегия. Ранната реакция може да направи огромна разлика. Друга често срещана грешка е самолечението – даване на лекарства или добавки без консултация с ветеринар.

Някои вещества, които са безопасни за хората, могат да бъдат опасни за котките. Подценяването на диетата също е проблем – храната не е просто „меню“, а част от лечението.

Още нещо важно: много стопани спират контролните прегледи, когато котката изглежда добре, но PKD може да се влошава „тихо“. И не на последно място – развъждането без генетичен тест. Дори напълно здрава на вид котка може да бъде носител на гена и да го предаде нататък. 

Най-сигурният начин е чрез генетичен тест и ултразвук – още преди да се появят симптоми. Макар че признаците обикновено се виждат около седемгодишна възраст, котките се раждат с кисти, ако имат заболяването. Ветеринарните клиники обикновено включват тест за болестта при плана за ваксиниране и грижи за малките котенца.

Не – но може да се контролира. С правилни грижи и лечение котката може да живее по-комфортно, въпреки заболяването.

Точната причина за генната мутация не е известна, но се знае, че тя е наследствена. Затова котки носители на гена не трябва да се използват за развъждане.