При хората има нещо, известно като „епизодична памет“, която е свързана с нашето усещане за време. Тя ни помага да се ориентираме и по изкусвано създадените маркери от самите нас – минути, часове и години. Нашето съзнание свързва едни събития с друг и това ни дава възможност да поглеждаме назад, казвайки си: „Спомням си, че преди години ядох в този ресторант. Беше месец, след като се ожених“, например. 

Кучетата ни обаче не свързват времето със спомените. При тях паметта е асоциативна. Което ще рече, че четириногите все пак си спомнят минали неща, но по доста по-различен от нас начин. За да си го представите по-добре, ще ви дадем пример. Домашният ви любимец помни добре, че когато предстои да излезе на разходка, стопанинът му (в случая – вие), първо ще сложи каишката му, а след това – ще обуе обувките си. Така че, когато ви видят да отивате към мястото, където стои тя, животното започва да се вълнува, защото мисли, че предстои да излиза навън. 

Има, разбира се, и не толкова приятни асоциации. Например, много кучета свързват студената метална маса във ветеринарния кабинет с инжекции (поставянето на първите им ваксини) и последвалите прилошаване и летаргия. За това и се чувстват нервни винаги, когато ги поставите на масата – без значение дали става въпрос за рутинен преглед или нещо друго. 

Домашните ни любимци са еволюирали, използвайки тези спомени, за да оцелеят. И ако дадена ситуация излага животното на опасност, то я запаметява, за да може да я избегне в бъдеще. По подобен начин четириногите помнят и хората – както тези, които са оставили у тях положителни асоциации с грижата, безопасното място за спане или редовното хранене, така и тези, които са ги малтретирали. С други думи – в чисто еволюционна полза за кучетата е да помнят всички, независимо дали са се отнасяли към тях с добро, или с лошо.

Фактът, че кучетата, които са били бити или малтретирани по друг начин от минали собственици, често показват плашливо, недоверчиво и понякога – агресивно поведение към хора със сходни на тях характеристики (напр. мъже с бради или жени с дълги опашки) е индикатор, че да, животните си спомнят предишните си стопани. Или поне – до известна степен.

Вижте още: Колко точно помнят кучетата

Примери, които свидетелстват за дългосрочната памет на четириногите, можете да откриете и сами, при това – съвсем лесно. Достатъчно е да изгледате всички клипчета в мрежата, на които се виждат войници, които се завръщат у дома след години отсъствие. В повечето случаи домашните им любимци са били оставени на грижите на приятел или член на семейството през този период. Но веднага щом види любимия си човек, четириногото го разпознава и тича при него развълнувано.

Дали кучетата трябва да виждат предишните си собственици, е сложен въпрос. Д-р Патриша Макконъл, сертифициран специалист по кучешко поведение изтъква, че макар в повечето случаи срещите с хората, които са се грижили добре за животното преди, да водят до положителни преживявания, това невинаги е гарантирано. 

Понякога може да не знаете, че предишният собственик е малтретирал кучето и тогава посещението при него може да се отрази зле на психичното здраве на четириногото и дори – да доведе до опасна ситуация с въпросната личност. 

В общия случаи обаче, д-р Макконъл обобщава, че

Ако кучето и предишният му собственик са имали силна връзка или ако новият собственик не удовлетворява определени нужди на животното, е възможно то да иска отново да живее с предишния си собственик. В противен случай обаче, излагането на четириногото пред бившия му собственик може да бъде повече стресиращо, отколкото полезно, връщайки у него негативните усещания да се чувства изоставено от човека, когото обича най-много.

Вижте още:

Защо кучетата са толкова лоялни към хората

Знае ли кучето ми как се казвам