Гальовните животни наистина възприемат много от личностните черти на своите собственици. Те дори могат да отговарят на вашите енергийни нива или настроения, в зависимост от това колко сте изразителни. Това обикновено се случва, когато играете ключова роля в ранните години на социализация на котката. Тъй като вие сте основният човек, с когото котката се сблъсква всеки ден, тя взема пример от вас. Ако сте спокойни, подредени и любвеобилни, котката вероятно ще отразява това поведение.

Собствениците, които са агресивни, безпорядъчни или стресирани, често откриват, че котките им също възприемат тези лоши навици. Това е така, защото мяукащите животни научават поведението и навиците си от своите човешки съквартиранти. Ако отглеждате коте от ранна възраст, то вероятно ще възприеме вашите навици и характер. Ако осиновите котка на по-късен етап от живота си, тя пак може да се адаптира към вашите черти на характера, само че по-незабележимо. Разбира се, котешката личност се влияе и от други фактори, като порода, гени, родители и стресови фактори на околната среда.

В дивата природа котките копират действията на други котки, за да се адаптират към заобикалящата ги среда. Вместо тези животни да усвояват всеки навик или поведение съвсем сами, те може да се учат от по-възрастните представители, за да избегнат грешки. Това им помага да избегнат сблъсък с хищници, да „обидят“ по-силни котки или се научат как да търсят храна. Нормалните действия, които котките се научават да възприемат, включват:

Емоционалните състояния също често се споделят в между котките в едно семейство. Например една котка в колонията може внезапно да се окаже уплашена. Това ще даде сигнал на останалите да реагират на заплаха, която не виждат, но предполагат, че е налице.

Някои мъркащи приятели се научават да се държат като собствениците си, но това може да има както добри, така и лоши резултати. Много собственици вярват, че котката им имитира тяхното поведение и личностни характеристики в знак на привързаност. Това отчасти е вярно, тъй като котката ви възприема като член на семейството си и иска да имитира вашето поведение. Според PLOS One обаче невротизмът (или негативното емоционално състояние) на собственика също може да повлияе на личността на котката.

Кои личностни черти оказват най-голямо влияние? Според проучването котките са особено възприемчиви към:

Проучването още установява, че собствениците с висок невротизъм имат котки, които проявяват по-високи нива на агресия. Те също така са били, по-тревожни или уплашени, проявявали са поведенчески проблеми и са имали по-голям шанс да развият заболявания, свързани със стреса.

Горното проучване не установява пряка връзка между личността на стопанина и характера на котката му. То обаче показва известна степен на влияние, особено по отношение на невротизма.

Няма официални изследвания, които да казват кога котката развива своята индивидуалност. Въпреки това мнозина смятат, че чертите на характера на котката започват да се развиват, когато тя започне да се подлага на социализация. Това е така, защото личността на котката се влияе не само от генетиката и собственика ѝ, но и от преживяванията ѝ.

Например излагането на мъркащия приятел на различни групи хора от по-ранна възраст може да я направи по-дружелюбна и любопитна да опитва нови неща. Котка, която не е преминала през тази социализация, може да бъде по-страхлива и по-малко заинтересована да взаимодейства със заобикалящия я свят.

Най-доброто време да помогнете на котката си в социализацията е между 2 и 7-седмична възраст. Собствениците могат да използват този период, за да излагат котките си на нова среда, предмети и хора. Колкото по-рано котката бъде изложена на контакт, толкова по-вероятно е тя да се адаптира към тези условия за постоянно. Има причина котките майки да учат котенцата си на основни умения още в ранна възраст.

Малкото коте е по-вероятно да възприеме вашите личностни черти, особено ако го отглеждате от раждането му. Това не означава, че възрастните котки не са в състояние да възприемат личността на своите стопани. Напротив, това просто ще отнеме повече време. Характеристиките може да са и по-слабо изразени, тъй като котката избира кои черти да запази от предишния си опит и кои да вземе от вас.

Имайте предвид, че личността на котката също се променя с течение на времето. Много мъркащи животни губят своята любопитна и игрива природа, тъй като енергийните им нива намаляват поради напредналата възраст. Възможно е също така сетивата на вашата котка да намалеят, така че тя да е по-малко изразителна. Това не означава, че тя е научила това от вас, а че просто се приспособява към новия си ритъм на живот.

Мяукащите животни отразяват човешкото поведение, но част от него се дължи на начина, по който стопанинът им ги запознава със света. Например, ако сте по-малко социален може да е малко вероятно да повикате хора във вашия дом да се запознаят с новото коте. В резултат на това котето също може да прояви по-малък интерес към срещите с нови хора и изследването на нови неща.

Обратно, екстровертните собственици могат да запознаят котето с най-различни хора, за да му помогнат със социализацията. Така то може да се чувства по-комфортно в общуването си с нови хора. Това води до по-екстровертна и по-малко агресивна личност.

Колкото по-дълго време котката прекарва с нови неща, толкова повече време ще има, за да формира здравословен опит и мнение. По този начин собствениците имат известна степен на влияние върху евентуалната личност на котката си. Това се основава не само на начина, по който действате вие, но и на начина, по който действа светът около котката.

Малко вероятно е мъркащите животни да отразяват сложно човешко поведение. Въпреки това те могат да имитират някои действия, като например да се хвърлят по корем или да се преобръщат.

Това подражание може да се обясни като учене чрез наблюдаване. Специалистите по котешко поведение смятат, че котенцата научават различни поведения, като наблюдават и имитират своите майки. Това се случва и при различни животински видове и не е характерно само за котките.

Ако отглеждате котката си още от котенце, тя може да започне да вярва, че вие сте нейният родител, и съответно да имитира вашите действия. Това включва да ви следва из къщата и да сяда с вас, да яде когато ядете вие, и т.н.

Извън вашата личност, много фактори могат да повлияят на евентуалните черти на характера на котката. Като знаете кои са те, можете да разберете колко вероятно е вашата котка да ви подражава. Например някои мяукащи животни имат много ясно изразена собствена индивидуалност и не се държат като вас. Основните влияния върху личността на котката включват:

Физическите характеристики на котката се определят от нейния фенотип. Учените смятат, че фенотипите също могат да играят роля в повлияването на личността на котката. Това може да помогне да се обясни защо някои подвидове животни, като сребърните лисици, са дружелюбни към хората, докато други варианти на лисиците не са.

Фенотипите влияят върху размера и типа на тялото на котката, дължината на козината и нейния цвят. Това влияние може да се разпространи и върху чертите на характера им, тоест по-големите котки могат да проявяват по-доминантно поведение от по-малките котки, а дребните на размер котки обикновено са по-плахи по характер.

Характерът на котките може да се различава и в зависимост от тяхната порода. Наблюдавано е, че котешките характери често се предават от родител на дете и през няколко поколения. Това означава, че дружелюбната и общителна котка може да е имала също толкова дружелюбен и общителен котешки дядо или прадядо.

Както споменахме по-рано, котките усвояват различни поведения, като подражават на майките си. Въпреки това личността на котката може да бъде повлияна и от нейния баща. Според Applied Animal Behaviour Science котенцата с дружелюбни бащи биха могли да проявяват подобна дружелюбност към хората.

Котките могат да проявяват определени личностни черти и в зависимост от гените си, които играят роля в социалното, емоционалното и когнитивното поведение на животните.

Някои аспекти на личността на котката ви могат да се контролират и от мозъчната ѝ дейност. Изследователите смятат, че активността в различни части на хипоталамуса на котката влияе на нейната агресивност.

Това включва начина, по който тя реагира на поведението на други котки или хора. В зависимост от активността на хипоталамуса гальовният приятел може да издава различни вокали или да заема различни пози, когато е застрашен. В някои случаи котката може да преследва и убива плячката си, без да издава звук, просто защото хипоталамусът ѝ казва да бъде по-прикрита.

Личността на гальовните животни и как те съжителстват със стопаните си е сложна тема, а проучванията все още не са съвсем изчерпателни. Със сигурност характерът на котката се влияе от породата, гените, средата или общуването с хора или други домашни любимци. И все пак с течение на времето котките стават подобни на своите стопани и могат да копират някои поведения и реакции. Все пак, гальовните приятели прекарват много време в това да ни наблюдават и да се учат от нашите реакции, така че е нормално да възприемат някои наши поведения.

10 неща, които правите, а котката ви мрази - част 2

Котките помнят ли децата си

Котките усещат ли емоциите на стопаните си