Най-просто казано, дехидратацията е загуба на повече телесни течности, отколкото организмът приема и задържа. Това включва не само вода, но и жизненоважни електролити като натрий, калий и хлорид, които са отговорни за баланса в тялото, работата на мускулите и правилното функциониране на органите.

Когато кучето е дехидратирано, клетките и органите му започват да страдат, метаболитните процеси се нарушават. И в зависимост от степента, дехидратацията може да варира от лека и обратима до животозастрашаваща.

Докато са още малки, четириногите ни другари са по-податливи на дехидратация, тъй като телесната им маса е по-малка от тази на възрастните кучета. Кутретата все още нямат изградени навици относно пиенето на вода, а превъзбудата и прегряването по време на игра също може да ги предразположи към прекомерна загуба на течности. Това прави наложително винаги да държите под около косматото си приятелче през по-топлите месеци.

Дехидратацията при кучетата настъпва тогава, когато тялото губи повече течности, отколкото получава. Това може да се случи поради редица фактори – от очевидни като горещо време или усилена физическа активност, до по-скрити и свързани с определени здравословни проблеми. Разпознаването на причините е от ключово значение за превенцията и навременната реакция. Ето най-често срещаните от тях:

Най-честата и в същото време – една от най-подценяваните причини за дехидратация е просто липсата на достатъчно вода. Кучетата, подобно на хората, имат нужда от постоянен достъп до прясна и чиста вода. Ако тя е топла, мръсна или не сте я допълнили, след като четириногото я е изпило, то може да остане без хидратация с часове, дори и у дома. 

Когато кучето има разстроен стомах, тялото губи не само вода, но и жизненоважни електролити като натрий и калий. При по-тежки случаи на повръщане и/или диария дехидратацията може да настъпи изключително бързо – в рамките на часове.

Това често се случва при: 

Ако се добавят и липса на апетит и отказ от вода, дехидратацията се задълбочава и става потенциално опасна.

Една от най-опасните причини за дехидратация, особено през лятото. Кучетата не се потят като хората – те регулират температурата си чрез учестено дишане с изплезен език. Ако времето навън е горещо, а животното не разполага със сянка и вода, прегряването може да се случи много бързо. 

Най-честите ситуации, при които кучето ви може да прегрее през лятото, включват: 

Някои породи като Английски булдог и Мопс (като цяло – всички брахицефални кучета), са още по-уязвими поради късите си муцуни и затруднено охлаждане.

Още за това кои са породите, на които жегата се отразява най-зле – четете тук

Кучетата, които са много активни – като работните, ловните или спортните породи, могат да се дехидратират по време на интензивни тренировки или игри. Когато животното се вълнува, бяга, скача и тича без почивка, тялото му губи течности чрез задъхване и чрез слюнката.

Ако нямате навика да носите вода със себе си при дълги разходки или тренировки, има реален риск питомецът ви да прегрее, особено ако навън е горещо. За това през лятото осигуряването на чести почивки и достъп до вода е задължително.

Много здравословни проблеми могат да доведат до нарушен воден баланс. Например:

Бъбречна недостатъчност – бъбреците не задържат вода и кучето уринира по-често.

Диабет – при това заболяване се увеличава жаждата и отделянето на урина.

Температура и възпалителни състояния – ускоряват метаболизма и водят до по-големи загуби на вода.

Вътрешни инфекции – като парвовироза, панкреатит, пневмония – могат да доведат до комбинация от повръщане, диария и отказ от храна/вода.

Кучета, които наскоро са претърпели операция, също могат временно да изпитват дехидратация, особено ако не се възстановяват добре или приемат медикаменти, повлияващи жаждата.

Кучета с възпалени венци, счупени зъби, абсцеси или рани в устата често избягват пиенето на вода, защото това им причинява болка. В резултат се получава скрит дефицит на вода, който може да прогресира без да бъде забелязан от стопаните. Това е по-често срещано при възрастни кучета, които не са получавали редовна стоматологична грижа, както и при кучета, склонни да дъвчат твърди предмети, кости или играчки.

Някои кучета, особено по-чувствителните, спират да пият вода, когато са стресирани. Пътуване, нов дом, ветеринарни посещения, отделяне от стопанина или силни звуци като фойерверки могат временно да повлияят на апетита и желанието за пиене.

Кърмещите женски кучета губят много течности чрез млякото. Ако не получават достатъчно вода, те може бързо да се дехидратират, което от своя страна води и до намаляване на млекопроизводството. Същото важи и за бременни кучета, които имат повишени метаболитни нужди.

Дехидратацията при кучетата невинаги е лесна за разпознаване, особено в ранната ѝ фаза. За разлика от човек, който може да каже „жаден съм“, домашният ни любимец разчита изцяло на езика на тялото, поведението и физическите си реакции, за да ни подскаже, че нещо не е наред. Затова е изключително важно стопаните да познават признаците на дехидратация и да реагират навреме. Колкото по-бързо бъде забелязан проблемът, толкова по-лесно може да бъде овладян, преди да доведе до по-сериозни здравословни усложнения. 

Един от първите и най-лесни за забелязване симптоми е сухотата в устата на кучето. При добре хидратираното четириного венците са влажни, гладки и светлорозови. Когато настъпи дехидратация, те стават лепкави, сухи и могат да променят цвета си към бледо розово или синкаво. Ако отворите устата на кучето и езикът му е сух, вместо влажно покрит с тънка слюнка, това е тревожен сигнал.

Стандартно, кожата на домашния ви любимец обикновено следва да приляга като удобно палто, което оставя малко място за движение в областта на раменете. Можете да проверите сами: Хванете кожата над врата и раменете на вашето куче и леко повдигнете нагоре. Бъдете спокойни – при леко повдигане животното не изпитва болка. Ще забележите, че при нормална хидратация на организма му, кожата бързо се връща към първоначалната си позиция след освобождаването. 

Когато кучето е дехидратирано и направите същото упражнение, кожата му ще се прибере по-бавно. Ако течността в организма на животното е достигнала критичния минимум от десет процента или повече, то състоянието му е много сериозно и сами ще видите, че кожата ще ще остане в билото при прибиране и няма да се върне на мястото си. Това се нарича кожни палатки.

Капилярното време за зареждане (CRT) също е добра мярка за хидратация. Това е времето, необходимо за връщане на кръвта към лигавиците след прилагане на натиск. Може да проверите като леко притиснете пръст към венците на вашето куче. Това движение блокира за кратко притока на кръв, така че тъканта ще стане бяла – когато налягането се освободи бързо. 

Когато хидратацията на домашния ви любимец е нормална, отнема по-малко от две секунди, докато бялото се върне към нормалния розов пигмент. В началния стадий на дехидратация (7 от 10 процента) – времето за запълване на капилярите се забавя на три секунди. Ако са необходими между 4 до 5 секунди – това е индикация за тежка дехидратация и значи, че ситуацията е изключително опасна. Ще забележите и други признаци като хлътнали очни ябълки, неволни мускулни потрепвания и студени крайници. 

Вижте още: Грижа за домашните любимци по време на горещите дни

Когато кучето не получава достатъчно течности, цялото му тяло започва да работи по-трудно. Един от най-често срещаните признаци е промяна в поведението – кучето става отпуснато, летаргично, спи повече от обикновено или отказва да се движи/играе.

Тази липса на енергия е резултат от нарушената циркулация и по-бавното снабдяване на клетките с кислород и хранителни вещества. Ако обикновено активното ви куче изведнъж стане безразлично към любимата си топка, това може да е причина за тревога!

Дехидратацията засяга и дихателната система. Когато кучето е обезводнено, тялото му се опитва да компенсира с по-бързо дишане. Затова в такива случаи може да се забележи учестено, плитко, понякога задъхано дишане, дори и докато животното е в покой. Това поведение се засилва при горещо време или след физическо натоварване. Ако езикът е сух и кучето диша с постоянно изплезен език, дори без видимо натоварване, това може да е знак, че е дехидратирано.

При по-сериозна дехидратация очите на кучето могат да започнат да изглеждат хлътнали или потънали навътре. Погледът става уморен, липсва блясък, а понякога се наблюдава и сухота около клепачите. Това е особено тревожен признак и често говори за по-напреднала степен на дехидратация, изискваща незабавна намеса.

Дехидратираното куче уринира значително по-рядко, а когато все пак го направи, урината е концентрирана и с по-тъмен жълт цвят. При някои кучета може дори да се стигне до пълно спиране на уринирането. Това е опасен знак, който показва, че бъбреците не функционират нормално. Сухите изпражнения също могат да съпътстват това състояние, особено ако се наблюдава и загуба на апетит.

Сърцето на кучето може да започне да бие по-бързо в опит да компенсира загубата на течности и да поддържа циркулацията на кръвта. Това е труден за измерване симптом без стетоскоп или ветеринар, но ако поставите ръка в областта на гърдите може да усетите необичайно силен и учестен пулс. Този симптом често се наблюдава заедно с летаргия и учестено дишане.

В по-напреднали стадии на дехидратация може да се появят тремори (незначителни треперения) или обща мускулна слабост. Това се дължи на електролитен дисбаланс – натрий, калий и хлор, които са важни за нервната и мускулната функция. При тежка дехидратация тези треперения могат да прераснат в мускулни крампи или дори колапс.

При кученца, които страдат от умерена до тежка дехидратация, се препоръчва да потърсите незабавна ветеринарна помощ. В голяма част от случаите бързите реакции на специалиста могат да са животоспасяващи за домашния ви любимец. Най-вероятно ще му  бъде назначена флуидна терапия за рехидратиране и връщане на електролитния (минерален) баланс в норма.

В зависимост от нуждите на вашето кученце, вашият ветеринарен лекар ще ви покаже как да прилагате флуидна терапия на вашето кученце у дома. При по-леките случаи, това, което можете да направите, е да накарате кучето си да пие вода. Понякога това е по-трудно, отколкото звучи!

Ще се наложи да бъде лекувана и основната причина за дехидратацията. Възможно е да са необходими специфични лекарства за контрол на диария и повръщане, за да се предотврати по-нататъшна загуба на течности. Други лекарства, в зависимост от диагнозата, като тези за лечение на диабет или бъбречно заболяване, също могат да бъдат необходими - особено при по-възрастни кучета.

Дехидратацията на кучето – особено, когато навън е горещо, може да бъде много опасна за здравето му и понякога – дори животозастрашаваща. За това винаги следете домашния ви любимец да има на разположение прясна вода и ако забележите някой от признаците за прекомерна загуба на течности в организма – не губете време да се свържете с ветеринарния си лекар.

Макар и някои от симптомите да изглеждат фини и незначителни, важно е да се обръща внимание на цялостния контекст и картина – ако питомецът ви изглежда необичайно и се държи „не като себе си“, струва си да проверите дали пие достатъчно вода и дали няма скрити признаци на дехидратация. Особено през лятото. И ако имате дори малки съмнения, че нещо не е наред, свържете се с ветеринарния си лекар, вместо да чакате състоянието да се влоши. 

Вижте още: Колко често да сменяме водата на кучето си