Въпреки че това поведение на домашния ви любимец може да е признак или симптом на различни заболявания, често то показва проблем с аналните жлези. 

Аналните жлези, технически наричани „анални торбички“, са две малки торбички от тъкан, разположени под повърхността на кожата от двете страни на ануса на животното. Те произвеждат мазен, миризлив секрет, в който се съдържат химикали, използвани от четириногите за маркиране на територия и идентифициране едно с друго. 

Домашните кучета изпразват аналните си жлези, когато изпражненията се притискат към тях по време на дефекация (изхождане). Изпразването им може да се получи и при силна уплаха или ако четириногото се усеща в беда в следствие на адреналина, който се отделя при стресова ситуация. 

Когато са пълни, тези жлези са с различен размер – от грахово зърно до малко грозде, като за големината им определящ е размера на кучето. Ако аналните торбички на домашния ви любимец останат пълни прекалено дълго време, това започва да представлява неудобство за четириногото и то започва да проявява описаното по-горе поведение в опит да ги изпразни, за да облекчи дискомфорта си. 

За повечето кучета може никога да не разберете, че аналните жлези изобщо съществуват. При някои домашни любимци обаче, те могат да бъдат постоянен проблем. Въпреки че понякога пълзенето с дупе надолу, дъвченето, прекомерното облизване в аналната област и преследването на опашката могат да показват и наличие на паразити или кожни проблеми, това поведение е най-характерно за кучета с проблеми с аналните жлези.

Зачервяването и подуването близо до ануса също са индикации, че нещо не е наред. Може да забележите хленчене или скимтене, докато кучето се опитва да се изходи. Възможно е да има миризлив секрет от ануса, а в поведенчески план – питомецът ви може да стане по-летаргичен, без настроение, да не иска да яде или играе. 

Невъзможността за изпразване на аналните жлези може да възникне по редица причини. Може да се дължи на меки изпражнения или поради специфичната анатомия на животното. За това понякога е необходимо това да се случи с помощта на стопанина или на ветеринарен лекар. 

Най-честите признаци на проблеми с аналните жлези при кучета включват:

Кучетата с проблеми с аналните жлези също могат да имат следните поведенчески признаци:

Ако тези симптоми продължават или засягат поведението на домашния ви любимец, необходимо е да се свържете с ветеринарния си лекар.

Проблемите с аналните жлези при кучетата се отнасят предимно за по-дребните породи, но те могат да засегнат и по-големите им събратя.  Породите, които са изложени на по-голям риск от заболявания на аналните жлези, включват:

Други фактори, които могат да увеличат шансовете за проблеми с аналните жлези на кучето, включват:    

Повечето кучета неволно изпразват аналните си жлези. Ако хранителните нужди на животното се задоволяват с висококачествена храна и то поддържа здравословно тегло, движи се достатъчно и се изхожда редовно, то не би следвало да има нужда от изцеждане на аналните жлези. Или казано с други думи – ако кучето ви няма проблем, не е нужно да правите нищо.

Консултирайте се с ветеринарния си лекар, ако искате да направите рутинно изцеждане. Специалистът ще ви насочи дали процедурата е необходима или е по-добре да оставите нещата да се случат естествено, ако не причиняват проблем. Рутинното изцеждане е препоръчително при четириноги, които обикновено имат проблеми с аналните жлези и е вид превенция с цел да се избегнат медицински проблеми.

Някои кучета обаче изискват жлезите им да бъдат ръчно изцедени. Ако консистенцията на изпражненията на домашния ви любимец се промени, неговите анални жлези може би няма да се изпразнят естествено сами. Течността в тях ще се сгъсти с времето, което ще затрудни изцеждането. Ако това се случи, жлезите могат да се раздразнят, възпалят, засегнат и дори инфектират.

След като четириногият ви другар е показал симптоми на проблеми с аналните си жлези, най-добре е те да се изцеждат на всеки три до четири седмици, за да се предотврати повторната поява на проблема.

Ако никога не сте го правили, съветваме ви да се обърнете към специалист, който е запознат с процеса по изстискване на аналните жлези при кучетата. Най-добре и безопасно би било, ако това направи ветеринарният ви лекар, който вече е добре познат на любимеца ви. Той ще го направи пред вас и ще ви научи как да извършвате процедурата у дома. Стига да няма наличие на инфекция или възпаление, повечето стопани могат успешно да го правят и сами вкъщи, макар и да предпочитат да оставят това на специалист. Най-малкото, защото не е никак приятно.

Има два начина за изпразване на аналните торбички: външно и вътрешно.

Не забравяйте, че ако нямате опит е добре преди да се опитате да изпразните аналните жлези на кучето си, да се консултирате със специалист, който да ви покаже и обясни как става. Ако го направите неправилно или частично, това не само няма да облекчи дискомфорта на любимеца ви, но може да го увеличи. 

Външното изпразване се извършва с помощта на кърпа, с чиято помощ леко се стиска в аналната област отвън. С лек масаж част от течността в торбичките излиза, но обикновено – не цялата. 

При вътрешното изпразване слагате ръкавици, след което – с палец и показалец притискате всяка анална торбичка (една по една). Този метод е по-ефективен, особено ако те са пълни. Тъй като това далеч не е приятно за четириногото, ще се нуждаете от помощ – някой, който да държи животното и да го успокоява по време на инвазивния процес. 

Ако аналната област изглежда зачервена, възпалена, удебелена или има наличие на отворена рана, което прави мястото болезнено – посетете ветеринарния си лекар. Възможно е на лице да са инфекция или абсцес, а манипулирането в областта да причинява силна болка на кучето ви. В този случай само специалист може да постави диагноза и точно лечение. 

Ако няма проблем или странно поведение от страна на косматия ви спътник, не трябва да изпразвате ръчно аналните му жлези. Много четириноги са в състояние да отделят течността редовно при изхождане и не се налага вашата намеса, нито тази на лекар. 

В случаите, когато при дадено четириного има невъзможност за изпразване на аналните торбички в по-дългосрочен план, може да се стигне по-лесно до инфекция и тогава е необходима и вашата намеса. Ще познаете по зачервяване в аналната област на животното, а понякога можете да видите дори гной или гъст секрет около самия анус. 

Други възможни, но за щастие по-рядко срещани усложнения на аналните жлези включват доброкачествени или злокачествени тумори. Ако имате съмнения или домашния ви любимец постоянно има проблеми в областта – незабавно посетете ветеринарния си лекар. Постоянното поведение на непрекъснато търкане, близане и дъвчене в областта около дупето също е типично за четириноги, при които се наблюдават постоянно повтарящи се проблеми с аналната жлеза. Честа причина за това са хранителните алергии и непоносимости. 

Тъй като аналните торбички обикновено се изпразват само, когато получават твърд натиск в следствие движението на червата, ако екскрементите на кучето ви често са меки или воднисти, може би не се получава необходимото налягане за изпразването на аналните торбички. При това положение обсъдете с ветеринарния си лекар промени в диетата на косматия си другар, която да подобри лошата консистенция на изпражненията му. 

И накрая – някои кучета имат лошо разположени анални жлези, например, дълбоко в ректума. При тях ръчното изстискване е задължително. 

Въпреки че процесът на изпразване на аналните жлези обикновено не е труден, съществува риск от нараняване на кучето, ако не се извърши правилно. В някои случаи може дори неволно да разкъсате анална жлеза. Най-добре е ветеринарен лекар да ви покаже как правилно и безопасно да изцеждате аналните жлези на домашния ви любимец. 

Основните рискови фактори за проблеми с аналните жлези при кучетата са наднорменото тегло, меките изпражнения, ниското съдържание на фибри в диетата и генетиката. Като поддържате питомеца си активен и със здравословно тегло, вие ще помогнете за предотвратяване на проблемите с аналните жлези. Ако питомецът ви има хронични проблеми с тях, най-добре е да обсъдите с ветеринарния си лекар добавяне на фибри към диетата му. 

При повечето кучета това е естествен процес и аналните торбички се изпразват сами. Ако това не се случи обаче, те могат да се възпалят, което да доведе до болезнени абсцеси. 

Диетата може да причини проблеми с аналните жлези при кучета, които имат хранителни алергии. Полученото възпаление на кожата може да доведе до проблеми с аналния сак. Ако случаят е такъв, добавянето на допълнителни фибри е полезен начин да спомогнете за здравето на аналните торбички на кучето си.

Вижте още: 10 предупредителни знака, че трябва да заведете кучето си на ветеринар