Десетилетия назад повечето работници в приютите за бездомни животни, подкрепени от ветеринарни лекари, както и много професионални треньори на кучета, вярваха, че гонадектомията (хирургично отстраняване на тестисите при мъжките или яйчниците при женските животни) не само ще помогне за предотвратяване на размножаването и появата на нежелани кутрета, но и е определяща за поведението на четириногите след това. 

Вижте още: Да кастрираме или не кучето си

Забележка: Държим да отбележим, че дебатите по медицински въпроси, свързани с кастрацията/стерилизацията, са дискусии от друго, по-компетентно естество. Ние можем само да разгледаме и представим как практиките за този вид интервенции влияят на кучешкото поведение. 

Днес все още е широко разпространено мнението, че някои от поведенията у кучетата, които стопаните най-малко харесват (като агресия, качване на крака, преследване на разгонена женска и бягство от дома), могат да бъдат предотвратени или решени чрез операция за стерилизация/кастрация.

В наши дни обаче, имаме и предимството на достъп до по-добри изследвания на поведението на домашните любимци. Голяма част от тях преразглеждат голяма част от митовете относно поведението на кучетата. И, логично или не, твърдения, които през 70-те и 80-те години са смятани за нещо като абсолютна истина, днес по-скоро не са фактологически подкрепени. Вече знаем, например, че поведенческите ползи от стерилизацията/кастрацията на кучета – за нас! – са силно ограничени и не бива да се третират като панацея за решаване на поведенчески проблеми. 

Кучетата са харизматичен, интелигентен и социален вид. Те са редом до хората от години наред, а в замяна приятелството и верността им, ние им осигуряваме не само място в дома или на дивана, но и в сърцето си! 

Въпреки тази близост обаче, има много естествени и нормални поведения, които четириногите проявяват и които не харесваме. Включително:

Някъде по пътя, очертан от историята на съвместното ни съжителство, за много от тези кучешки поведения „виновни“ стават хормоните, които циркулират в тялото на репродуктивно непокътнатите кучета – особено при мъжките. 

През 70-те години, когато ветеринарните лекари в САЩ започват да насърчават стерилизацията/кастрацията в опит за контрол над популацията на кучетата, тези интервенции все по-често започват да се разглеждат и рекламират като потенциално полезни за намаляване на някои от гореизброените поведения. И така започва всичко...

Често едностранчиво представените доказателства могат да убедят широк кръг от хора, че нещо е вярно, при това – много преди учените да имат шанс да тестват популярните предположения за степен на точност. За това и някои от най-често срещаните предположения за поведението на домашните любимци, които се смята, че могат да бъдат променени (или подобрени от човешка гледна точка) чрез хирургическа гонадектомия, са свързани с кучешката агресия.

Проблемът е, че изследванията, проведени от учените и касаещи поведението на четириногите, противоречат на всички тези твърдения, които мнозина възприемат за абсолютна истина.

Разработването и анализът на големи проучвания сред населението в САЩ, дава на учените съвсем различна картина и оборва голяма част от упорито поддържаните и разпространявани митове за поведението на кучетата. 

Един инструмент, разработен за измерване на поведението и „поведенческите проблеми“ при кучета, се оказва особено полезен за тази цел.

Това е Въпросникът за оценка и изследване на кучешкото поведение (C-BARQ), стандартизиран за оценка на поведението на четириногите, разработен и утвърден от учени от университета в Пенсилвания през 2003 г. 

C-BARQ на практика е анкета, която собственикът попълва, достъпна за публичен достъп онлайн от 2005 г. Днес базата данни съдържа подробна информация и оценка на поведението на повече от 50 000 домашни кучета, включвайки повече от 300 различни породи и кръстоски. Тя се основава на 100 въпроса, касаещи редица поведения, групирани в категории като страх, агресия и безпокойство. 

След анализ на получените резултати, учените се обединяват около тезата, че: Стерилизираните/кастрирани кучета са по-склонни да покажат увеличаване на агресивното поведение след интервенцията, въпреки че очакванията са за точно обратната тенденция. 

Данните варират в зависимост от вида на представената агресия – към собственика, към непознати или към други кучета, като средното увеличение при около 20% от анкетираните отчита два до повече пъти засилване на агресивното поведение. Според получената информация, кастрираните мъжки кучета са по-склонни да бъдат агресивни към непокътнати себеподобни в сравнение с поведението, което две кучета, които не са се подлагали на интервенцията, демонстрират едно към друго. 

Тенденцията при женските също е любопитна – стерилизирани по-късно в живота си, те са по-склонни да станат агресивни, отколкото в случаите, когато процедурата е приложена в по-ранна възраст.  

Има и други, малко по-специфични митове относно ефектите от практиките за стерилизация/кастрация на кучетата, които са поставени под въпрос чрез анализа на данните от C-BARQ, включително:

Всъщност, изследователите са открили приблизително 31% увеличение на страха и при двата пола след стерилизация, 33% увеличение на чувствителността при докосване и 8% увеличение на възбудимостта. Данните изглежда опровергават аргумента, че стерилизацията и кастрацията правят домашните ни любимци по-спокойни, мирни и добри. 

Въпреки че винаги трябва да помним, че корелацията не означава непременно причинно-следствена връзка, това действително са силни разминавания. Струва си да се вземе предвид и възрастта на кучето по време на операцията. Ако тя се случи, когато животното вече се намира в своя юношески период, това може ли да допринесе за увеличаване на чувството на страх и чувствителност при допир?

И как ранното отделяне при някои четириноги, настанени в стресова среда, може да допринесе за по-голяма вероятност от развитие на негативно поведение, плахост и възбудимост след операция за стерилизация/кастрация? 

От друга страна, по всичко изглежда, че кастрацията при мъжките кучета действително намалява поведението на маркиране на урина, както и преследване на разгонени женски.

Гонадектомията предотвратява размножаването и ограничава популацията при кучетата, а широкото й разпространение определено е помогнало за намаляване появата на безсмисленото, „случайно“ потомство. 

Ползите от тази интервенция за здравето на домашния ви любимец са безспорни, но за тях е най-добре да поговорите с ветеринарния си лекар. Просто се концентрирайте върху фактите и не мислете, че стерилизирането или кастрацията на вашия космат другар ще предотврати или разреши всички негови поведения, които смятате за проблематични. 

Статистическият анализ на огромна популация от стерилизирани и кастрирани кучета доказва, че нещата не се получават точно така.

Вижте още: 

Сексуално поведение при кучетата

Усещат ли мъжките кучета, че женската е кастрирана