Котките знаят, че са свързани въз основа на споделена миризма. Майките се отнасят към собствените си котенца по различен начин от външните, а братята и сестрите изглежда се разбират добре, дори след като са достигнали зряла възраст. Въпреки това, ако братята и сестрите са разделени, те може да се забравят, тъй като общият им аромат ще бъде изгубен.

Когато братята и сестрите живеят заедно с майка си, всички имат еднакъв аромат. Те ще миришат на майка си и средата на живот, позволявайки лесно идентифициране едни други. Ако например в средата на майката и бебетата се появи друга котка, те веднага ще разберат, че тя е непозната, тъй като няма да мирише по същия начин.

Разпознаването на братя и сестри е еволюционно изгодно. Чрез отхвърлянето на външни лица, тя гарантира, че колективната генетика на групата ще бъде предадена на следващото поколение.

Въпреки това, след като пораснат във възрастни котки, братята и сестрите може да не се разпознаят. Те могат да се държат като непознати, дори да се бият за територия и храна.

Братята и сестрите се отнасят по различен начин един към друг, когато са котенца. Те се чувстват комфортно в присъствието на другия, така че ще играят заедно, ще се грижат, ще ядат по едно и също време и ще живеят сгушени заедно. След като пораснат обаче и заживеят в различни домове - едва ли ще си спомнят едни за други.

Разбира се съществуват истории, които гласят, че две котки се срещат след време и изглежда сякаш разпознават миризмите си, но това може би е доста рядко.

Ако отделите едно от котенцата от семейството му за няколко седмици или месеци, то вероятно няма да мирише по същия начин, както преди. Следователно майката и котенцата вероятно ще го отхвърлят.

Котетата рядко се отделят от своите братя и сестри в ранна възраст поради зоркото око на майка си. Само когато котенцата пораснат достатъчно, за да помиришат, чуят и видят света около себе си, те ще се разделят.

Когато котенцата се раждат, те разпознават майките си, най-вече чрез миризмата. Котенцата обаче ме познават бащите си, тъй като те не се грижат за тях и дори изобщо не се появяват никога в живота на мъничетата.

Не е ясно дали котките разпознават родителите си, но те не се отнасят към родителите си като към „семейство“ по начина, по който го правят хората, така че едва ли можем да разчитаме на това, че дадена котка ще разпознае майка си или обратното.

Котките познават майка си и братчетата и сестричетата си до момента, в който се разделят. След като семейният аромат изчезне, никой не разпознава другия взаимно, тъй като котките създават нови аромати в новите си домове.