За повечето собственици на домашни любимци е трудно да избегнат персонификацията, когато става въпрос за питомеца им. За това е важно да помним, че косматите ни другари (макар че често демонстрират обратното!) не притежават пълния спектър от човешки чувства. Вместо това те имат по-малък набор от зрели емоции, доближаващи ги в много отношения до човешките малки деца. 

Както споменахме по-горе, в по-голямата си част кучетата изпитват прости, директни емоции. Едно четириного може да бъде тъжно или уплашено, но не притежава когнитивните способности, необходими, за да изпитва по-социални стимулирани чувства като смущение и завист, например. Домашните ни любимци обаче са изключително умели в това да разчитат стопаните си и ще проявят определено поведение, за да предизвикат конкретна реакция, която може или не да бъде свързана с дадена емоция. Макар да звучи сложно, всъщност е съвсем просто! Например, куче, което изглежда тъжно, може просто да знае, че в момента, в който свие уши назад и отправи нещастен поглед към стопанина си, това е лесен и бърз начин да получи разтриване на главичката. 

Хората често проектират емоциите си върху своите домашни любимци, виждайки това, което искат да видят, вместо действително да се опитват да вникнат в поведението на питомците си. Когато сме обхванати от мрачни чувства и тъжим, а кучето ни дойде при нас, утешително е да мислим, че косматият ни другар се опитва да ни накара да се чувстваме по-добре. За съжаление, въпреки че изследванията показват, че четириногите реагират на емоционалните състояния на своите собственици, към момента все още не е ясно, дали те активно се стремят да ги утешат или успокоят, когато се намират в състояние на силен афект. Или казано с други думи – все още няма окончателно доказателство, че кучетата разбират човешките емоции или не. 

Вижте още: Разбират ли кучетата човешките усмивки

Един любопитен аспект, свързан с кучешките емоции е, че животните също скърбят. Известно е, че кучетата лежат до ковчезите на собствениците си или остават редом до тях дни след смъртта им. И да, въпреки че на теория е невъзможно за домашния ни любимец да разбере скръбта, която изпитва стопанинът му, той явно все пак е в състояние да изпита загубата и да тъжи по свой начин. 

Кучетата може би не възприемат смъртта по начина, по който хората го правят. Но четириногите със сигурност ще покажат признаци на депресия и промени в поведението. 

Експертите по поведението на животните отдавна са любопитни относно дълбочината на кучешките емоции и начина, по който тези емоции взаимодействат с чувствата на хората. 

Според резултатите от последно проучване, четириноги, изправени пред плачещ и тананикащ си човек, почти винаги биха приближили този, който изглежда тъжен. За това и учените се обединяват около тезата, че да, кучетата действително реагират на емоционалното състояние на стопаните си. Просто все още не се знае каква част от това е свързана със симпатично разбиране, а не с поведенчески сигнали. 

Вижте още: Какви емоции могат да изпитват кучетата