Въпреки че е лесно да объркате тези породи, има няколко физически характеристики, които трябва да търсите, когато сравнявате трите големи породи домашни котки. Козината на всяка порода е сходна, но има разлики във формата на носа, главата и очите.

Норвежката горска котка се е развила в Скандинавия и се смята, че първоначално е била изборът на викингските кораби благодарение на хищническите умения на тези гальовни приятели. Здравите женски тежат до 5кг, а мъжките - около 8кг. Гъстата, дълга козина на котките добавя визуален размер към породата. Тази порода котки също заема значително място във фолклора на родината си през 1938 г. е обявена за официална котка на Норвегия, където се наричат "Skogkatt", което означава „горска котка“.

Мейн куун, официалната котка на щата Мейн, е голяма, впечатляваща, привързана порода, която може да достигне тегло около 10 кг и дори повече, въпреки че женските обикновено са по-малки. Те се появяват в различни цветове, а козината им варира по дължина по тялото им, създавайки привлекателна лъвска грива около главата им. Интересното е, че Мейн Куните са единствените местни дългокосмести родословни котки в Съединените щати. Освен по внушителния размер, може да различите тези котки по ушите и дългите, тънки косъмчета, които излизат от върха на ухото, издължавайки го допълнително.

Верни на името си по произход, Сибирските котки са силни, мощни и издръжливи котки, дефинирани от здрава структура на тялото. Те имат тежки кости и никак не са дребни котки, нито са мързеливи. Мощните им задни крака им позволяват да скачат значителни височини. Те са изключително пъргави и са известни като игриви. Въпреки това, подобно на другите горски котки, те са бавно съзряваща порода, достигайки пълния си размердо около 3-годишна възраст. Породата произхожда от Русия, както името подсказва.

Имаме три пухкави, прекрасни, големи и разбира се - много красиви котки, които страшно много си приличат. Как можем да ги различим една от друга?

Норвежката горска котка е лесно може да се обърка с Мейн Куун, защото и двете са по-големи породи, известни със своята буйна, пълна козина и пухкава опашка. И двете породи узряват бавно, благодарение на техния размер, отнемайки до пет години, за да достигнат зряла възраст. И двете имат характерни кичури, подобни на рис, на ушите и пръстите на краката. Мейн Куните обаче обикновено са по-големи, а както споменахме по-рано - допълнителните косъмчета, излизащи от ушите им могат лесно да ги издадат.

От друга страна - отличителен белег на Норвежката горска котка е ясно изразена триъгълна глава, плосък нос и по-кръгли очи. Мейн Кууните имат по-традиционно котешко лице, по-дълъг нос и уши, които стоят по-високо на главата им. Освен това Мейн Кууните имат дълга козина около врата, стомаха и задната част, докато Норвежката горска котка има равномерно козина по цялото тяло.

Сибирската котка обикновено е визуално по-едра от двете породи, въпреки че може да тежи малко по-малко. Сибирците също се откриват в повече разновидности на цветовете, включително двуцветни и сиви, които са необичайни цветове за Норвежката горска котка, например. Разбира се, и двете имат пълна красива опашка, която носят гордо, но сибирските уши са по-големи и заострени. Сибирските очи обаче са по-малки (макар и понякога да не личи) и по-издължени от Норвежката горска котка.

10 големи породи котки, които можете да отглеждате вкъщи

4 съвета как да се грижим за козината на Сибирските котки

5 страхотни факта за породата Мейн Куун