В дивата природа мъжките котараци нямат активна роля в отглеждането на малките. След чифтосването, техният интерес към партньорката и бъдещото потомство намалява, тъй като те обикновено се фокусират върху разширяване на територията си и търсене на нови партньорки. Тази липса на интерес често води до предположението, че мъжките котараци не разпознават своите котенца.

Котките имат силно развито обоняние и могат да различават животните около себе си чрез миризми. Съществува хипотеза, че мъжките котараци могат да разпознаят своето потомство, поне на инстинктивно ниво, като използват обонятелни маркери. Когато живеят в една и съща среда с котенцата, те са изложени на същите миризми, което би могло да ги накара да се отнасят по-благосклонно към тях. Все пак, липсват доказателства, че котараците правят разлика между своите собствени и чужди малки.

Въпреки че котараците обикновено не се интересуват от малките, агресията им спрямо тях може да варира. При дивите котки някои мъжки индивиди проявяват агресивно поведение към котенца, тъй като те могат да възприемат малките като конкуренти за територия или ресурси. При домашните котараци, особено ако са кастрирани, вероятността за агресия намалява. Много стопани дори споделят случаи, в които мъжкият котарак се отнася спокойно и дори любопитно към котенцата.

Въпреки че не е обичайно, някои домашни мъжки котараци проявяват необичайна привързаност към котенцата. Те могат да ги ближат, играят с тях и да им позволят да се сгушат до тях. Това поведение обаче не е непременно признак на разпознаване – то може да е свързано с социализацията и привързаността към семейството, а не с инстинктивно усещане за роднинство.

Научни изследвания, посветени на поведението на котараците спрямо тяхното потомство, са малко и липсват категорични доказателства, че те могат съзнателно да разпознават своите малки. Интересът на науката към тази тема продължава, и макар че повечето изследвания потвърждават липсата на бащински инстинкт, някои наблюдения сочат, че мъжките котараци са по-благосклонни към малки, които са отглеждани в техния дом и имат сходна миризма.

Въпреки че мъжките котараци вероятно не разпознават своето потомство по начина, по който го правят някои други видове, тяхното отношение към малките зависи от редица фактори. Макар да липсва инстинкт за грижа, социалната среда и миризмите могат да накарат котараците да бъдат по-толерантни. В крайна сметка, макар и не "грижовни татковци", котараците понякога изненадват с проява на привързаност.