Да, що се отнася до отглеждането, социализацията и възпитанието – няма две мнения, собствениците са свикнали да дават всичко от себе си. За това и често не се замисляме, че животът може да ни изправи пред ситуации, за които не сме подготвени – просто, защото не са били част от нашия „план“. Като например – да се разделим с любимия. Онзи човек, с когото сме взели решение заедно да си вземем куче. И същият този, с когото пътищата ни по една или друга причина се разделят.

Колкото и тъжно да е, семействата на домашните любимци често се разпадат, а това може да се окаже известно предизвикателство за четириногите – дори и собствениците им да имат най-добри намерения.

Ако вие или ваш близък сте изправени пред подобна ситуация, няма как да не се питате кое е най-доброто възможно решение, за да се намали максимално стреса от раздялата у домашния ви любимец. 

За съжаление, лесен или универсален отговор на въпроса: „Как да решим кой да получи кучето?“ няма. Много и различни са факторите, които се вземат предвид при това решение. За да ви дадем някои насоки ще се спрем по-подробно на три от тях. Обмислете ги внимателно – може би изводите, които ще си направите ще ви помогнат да решите бъдещата съдба на четириногия си другар. 

Ако кучето ви е „дошло“ в дома ви заедно с единия човек, а не сте си го взели двамата – като семейство, след началото на връзката ви, значи отговорът е една идея по-лесен. Логично е четириногото да остане с първоначалния си собственик. Най-вероятно то е свикнало и е по-привързано към него. Разбира се – винаги има изключения от правилото, но в по-голямата си част това е най-справедливият, честен и добър избор.

Домашните любимци се нуждаят от рутина, която да следват. Това е техният начин да се чувстват спокойно, комфортно и щастливо – в дългосрочен план. Когато обмисляте къде да живее косматият ви приятел след като сте взели решение да се разделите с половинката си, важно е да вземете предвид коя нова среда ще бъде по-близка и благоприятна спрямо досегашния начин на живот на кучето ви.

Ако бившият ви партньор живее на място с по-голям двор или работното му време позволява да е повече време около животното и да се грижи за нуждите му – изборът трябва да е ясен. Тук не става въпрос за лични мотиви или егоизъм – опитайте се те да не замъгляват преценката ви, за да сте максимално честни и отговорни към домашния си любимец. Той няма вина за краха на вашите отношения и заслужава само най-добрия възможен вариант.

Може и да не ви е неприятно да го признаете, но всички домашни любимци имат своя любима личност в семейството. И това може и да не сте вие. Ако имате куче, което е силно привързано към вас, възприема ви за „своя човек“, слуша ви и ви обича безрезервно – то следва да остане при вас. И вашият партньор трябва да уважава това. Идентична е ситуацията и ако вашият домашен любимец обича бившия ви – тогава трябва да го „пуснете“. 

Не забравяйте – това, че вие и вашият партньор се разделяте не означава, че все още не можете да отглеждате домашния си любимец заедно. Ако сте в добри отношения – направете си график, които да позволи и на двама ви да прекарвате качествено време с косматия си другар. Всичко е такова, каквото вие го направите. Постарайте се да е най-доброто за кучето ви – защото то го заслужава!

Вижте още:

Безопасно ли е да правите секс пред кучето си