На всеки стопанин на четириного се случва да се ядоса, да загуби самообладание и да удари кучето си. Може би животното се е качило на стола и е изцяло от масата бургера ви – без ваше разрешение, а вие сте били действително гладни. Или при малко по-груба игра е одраскало лошо малкото ви дете? Да, дори и да знаем, че кучето едва ли го е направило нарочно или с идея да ни подразни, понякога просто не можем да се въздържим. 

Няколко минути по-късно, след като премине яростта, у нас трайно се настанява чувството за вина. И логично се стига до въпроса – дали домашният ми любимец ще ни прости, че сме го ударили? 

Като собственик на домашен любимец е лесно да си представите, че вашето куче изпитва всички емоции, които движат и вас самите. И това донякъде е така – разбира се, че четириногите усещат някои от тях. Но те са далеч по-малко сложни, отколкото са при хората. И най-често включват любов, страх, страдание и щастие. 

Според проучване по въпроса, публикувано в Science Daily, кучетата всъщност не могат да усещат по-сложни състояния като вина или прошка, например. Когнитивните им способности са близки до тези на тригодишно дете. Тук е моментът да споменем, че ако си въобразявате, че когато вашето очарователно бебе ви хвърли виновен поглед, след като е направило някоя беля, това означава, че разбира грешката си, то сте далеч от истината. Защото, макар да ни се иска това да е така, доста по-вероятно е малчуганът просто да реагира на вашето поведение.

Е, при кучетата се случва горе-долу същото нещо. Когато се карате на четириногия си другар, че е разкъсал килима или е унищожил любимите ви сандали, той вероятно ще се свие, ще наведе глава и ще докара виновен вид. Но това не значи, че само, защото изглежда гузно, животното се чувства виновно. 

Вижте още: Чувстват ли кучетата вина, когато изглеждат гузно

Не е задължително домашният любимец да ви прости, по-скоро е вероятно той да остави случилото се „зад гърба си“. Докато чувството за вина превзема всичките ви мисли и чувства, кучето ви вече е продължило напред. Ако му покажете обич, разкаяние и привързаност, то ще помаха щастливо с опашка, ще скочи върху вас и ще ви остави да го погалите – сякаш нищо не се е случило. 

Така че, ако се притеснявате, че вашият космат другар ще ви е ядосан завинаги, не се притеснявайте. Кучетата са създадени, за да забравят лошите неща бързо. Накратко – те прощават, но не в смисъла на думата, който влагаме ние. 

Въпреки че домашният любимец не изпитват злоба към вас, задето сте го нагрубили или ударили еднократно, историята става съвсем различна, ако моделът се повтори. Според Current Biology четириногите са в състояние да се връщат назад във времето и да си припомнят определени събития и места, както и емоциите, свързани с тях. За това, ако имате навика да удряте домашния си любимец, той ще запомни това ви поведение. 

Проучване на Applied Animal Behavior Science разкрива, че неща като удряне, хващане на челюстите му със сила или ритане на животното водят до това, че една четвърт от четириногите развиват агресивно поведение в дългосрочен план. 

Или казано с други думи – 

Системното малтретиране ще накара домашният ви любимец да развие чувство на страх към вас. С течение на времето е вероятно животното да прибегне до агресивен отговор като ръмжене и хапане – като защитни механизми. 

Освен предизвикване на страх и агресия у животното, удрянето на вашия кучешки другар може да причини промени в поведението, като например несигурност. Не е рядкост наплашено куче да започне да уринира на закрито като начин да покаже подчинение, да се свива, крие и да развие ниско самочувствие. И всичко това най-често е необратим процес, който може да продължи вечно. 

И накрая – когато удряте или нагрубявате вашето куче, това неминуемо ще навреди на връзката помежду ви. Нещо повече – в даден момент ще се стигне до там, че питомецът ви повече няма да ви се доверява. Внезапните ви движения вероятно ще го плашат. И е напълно възможно животното да не развие пълния си потенциал, защото изразходва твърде голяма част от енергията си, страхувайки се от вас. Не звучи никак добре, нали?

Вашият домашен любимец току-що е откраднал от масата част от вечерята ви? И разкъсва пилешката пържола, която приготвихте за себе си, невъзмутимо – точно пред очите ви. В момент на ярост се нахвърляте върху животното, крещите му с пълно гърло и стигате до там да го изгоните в другата стая. 

След пет минути, когато сте вече по-спокойни, започвате да се чувствате ужасно за поведението си. И се чудите – разруших ли завинаги страхотните отношения с кучешкия ни спътник? И какво да направя, за да му покажа, че съжалявам?

Най-доброто, което можете да направите в тази ситуация, е да отворите вратата и да оставите кучето си да влезе само при вас. След като то се осмели да ви приближи - погалете го, говорейки му със спокоен, уверен глас. Кучетата няма как да разберат думите ни за извинение, но усещат всичко по тона на гласа, езика на тялото и изражението на лицето ви. Ще видите как и вие, а и кучето, ще се почувствате много по-добре след това „сдобряване“. 

Ключовото тук е да оставите животното само да дойде при вас. То трябва да разбере, че е направило грешка и това не ви допада. Когато само пристъпи към вас, уверете го спокойно, че го обичате и случилото се преди малко е еднократна грешка. 

Кучетата ни не заслужават да бъдат удряни по каквато и да е било причина. Но подобни случки все пак има. Важно е да осъзнавате, че сте изпуснали нервите си и да подходите с обич и нежност към животното, уверявайки го, че го обичате. Продължете напред и опитайте всичко възможно, за да не се повтаря това отново.

Вижте още:

Как наказанието влияе върху поведението на кучето

8 мита за кучешката агресия, които всички сме чували